Блогът на д-р Иванов

  Особено много сходни названия, които напомнят на тези от Балканите, откриваме на Иберийския полуостров. Както отбелязахме самото наименование на полуострова произхожда от това на река Iberus, дн. Ебро, еднородно с названието на река Марица в древността – Хеброс. Планинската верига, която очертава северната граница на полуострова и разделя днешните държави Франция  от Испания се нарича от дълбока древност Πυρήνη – Пирене, а днес Пириней. Името Пирене е познато още на Херодот, а преданието го свързва с името на девойката Пирене, дъщеря на цар Бебрик (или Бебриций). Бебрюките са тракийско племе, което мигрира от Балканите, чак до територията на днешна Испания. От друга страна преданието свързва името на нашата вълшебна планина Пирин с името на древния бог Перун.  Името на този общославянски бог на бурята и гърма произхожда от и.е. *perkwunos или от и.е. *per-  със значение „бия, удрям, пера”. Възможно ли всъщност двете имена Пирене и Пирин да имат един и същи произход? Иван Дуриданов из

Освен на запад, разпространението на балканското население от края на V, нач. на ІV хил. пр.н.е. вървяло и в останалите посоки – север, изток, юг. Това разпространение било, както вече отбелязахме, постепенно и предимно по суша.     За този процес на многообхватно разпространение на първото население, достигнало до една висока степен на цивилизация, свидетелстват многобройни названия на градове, реки, населени места, планини и т.н, които (индо)европейците оставили по пътя си на разпространение . Изглежда невероятно, но тези названия са запазени и до днес, въпреки хилядолетното историческо развитие и обрати на територията на Евразия.     Всъщност разпространението на т.нар. индоевропейски езици дава представа за разпространението и на древното население наложило думи и понятия от един общ език върху тази огромна територия.    Най-източната граница на разпространение на тази езикова група в древността е територията на Северна Индия. Дълго време се е считало, че разпространението на насел

Все още е трудно да се определи какъв точно е бил броят на населението на Балканите през новокаменната епоха, или т.нар. неолит от началото на VІІ до началото на V хил. пр.н.е. Със сигурност обаче през последващата каменно-медна епоха, или така наречения халколит (енеолит), от края на V до началото на ІV хил. пр.н.е., населението в някои области на Балканския регион нараства значително. Броят на регистрираните открити селища и селищни могили в Северна и особено в днешна Южна България говори за една гъстота на населеност, която на места се приближава дори и до днешната. За да си представим какво на практика означава това, трябва да отбележим, че преди 6-7 хиляди години населението на днешна Европа, а и не само, е било не десетки, а стотици пъти по-малобройно от днешното. Това означава, че тук на Балканите 4 хил. години преди новата ера е живяло население, което по брой е достигало около една десета или дори една пета от цялото население на Европа!  При това едно население, което вече е

  Още по-интересно от разпостранението на името Тавър е разпространението на названието Еврос – Европа.        Споменахме, че през първи век от новата ера името Европа се използва от Плиний Стари за название на част от Беломорска Тракия. Римската провинция Европа основана през първи век от новата ера, е тясно свързана с града на Босфора – Бизантион. Главен град на провинцията е Селимбрия. По късно Европа става част от Тракийския диоцез, който обхваща шест провинции.       Известно е, че в древността река Марица е наричана Хебър или Хеброс (гр. Έβρος). Така е наричана и днес реката в гръцката й част – Еврос. Древното название на река Марица във варианта Ибър, е запазено и в българските земи. Например горното течение на река и днес е познато като Ибър. Срещат се и названия на села, местности, лични имена като Поибрене, Ибър, Ибро и други.       Обясненията за произхода на гръцкото  Έβρος и тракийското Ибър са разнообразни, но изглежда остава незабелязана приликата между тези древни назва

Преданието за отвличането на девойката Европа от Зевс, който се преобразил във формата на бик, е познат на мнозина. По-малко известно е, че според преданието Зевс отвлича Европа от земите на древна Финикия, т.е. днешен Ливан и Израел, и я пренася през морето на запад, до остров Крит. Това ще рече, че Европа е открадната от територията на Азия и пренесена към днешния континент Европа, който по-късно приема нейното име.   Отвличането на девойката Европа се случило в самия край на третото хилядолетие преди новата ера. Европа била дъщеря на финикийски цар, според преданието Агенор, и вероятно се отличавала с красота и чар. Зевс се явил пред Европа, която играела с приятелки на брега на морето, приел вида на бял бик и я похитил. След като отвлича Европа на остров Крит, Зевс приема образа на млад красив мъж и обладава Европа, като по този начин създава потомство, трима сина, сред които е и легендарният критски цар Минос.   След похищението на Европа, баща й изпраща трима от братята й за да я

При разрешаване на въпросите свързани с прародината и историческото развитие на (индо)европейското население, на първо място трябва да поставим археологическите доказателства. Наред с тях популярни и често използвани при изследванията, могат да бъдат и данните придобити чрез метода на сравнителното езикознание. Чрез него могат да бъдат възстановени първоначалните названия на редица предмети, понятия, дейности, свързани с древното (индо)европейско население и неговия бит. Най-съществената характеристика на индоевропейското население, както вече отбелязахме, е развитието на земеделието, отглеждането на животни и свързаните със селското стопанство дейности. Тук се натъкваме на един сериозен пласт от думи и понятия, които имат директна връзка със славянските езици като цяло, така и със старобългарския, а до голяма степен и с днешния български език. На първо място това са думите свързани с обработването на земята и земеделските култури. Известни са няколко названия на зърното - grə-no- б

Като най-древни писмени системи днес приемаме тези на шумерите и египтяните. Шумерската писменост се заражда в края на ІV хил. пр. н.е., т.е. в началото на епохата на бронза. Първоначално писмеността се състои от пиктограми, които по-късно са заменени с клиновидни знаци. Египетската писмена система възниква по същото време, края на ІV хилядолетие пр.н.е. Това са първите познати писмени системи. Най-старите знаци обаче, които могат да бъдат определени като писмени, са познати от земите на Балканите. В своето универсално изследване на писмеността и писмените системи немският езиковед и културолог Харалд Харман, разглежда знаците върху различни керамични предмети от култура Винча като най-ранните писмени знаци. ( Harald Haarmann “Universalgeschichte der Schrift” 1990) Т.нар. култура Винча, обхваща земите на днешна Сърбия и повечето съседни държави. Култура Винча датира от времето на каменно-медната епоха 5300 -3500 пр.н.е и до голяма степен е синхронна с култура Караново V-VІ за територия

T рудно е да бъде обхванат дори и накратко един впечатляващ период на поселищно развитие продължил близо 6000 години. През този период, местното, установило се на Балканите, население, извървява един бавен, но плавен процес на развитие. Този процес започва с овладяване на земеделието и опитомяването на стопански животни, преминава през изнамирането на керамичното производство, откриването и обработването на метала – злато, сребро, мед, бронз, желязо.  Още тук, в праисторията, която от днешния ден ни изглежда доста назад във времето, започват и първите икономически и етно-политически процеси, които довеждат до промяна в развитието на обществото и неговите културни достижения. Преходът от т.нар. новокаменна епоха към следващата каменно-медна епоха е сравнително плавен и трудно различим.  Той се извършва около петото хилядолетие преди новата ера. От края на каменномедната епоха ( 4200-4000 г.пр.н.е.), датират погребенията от станалия световно известен Варненски халколитен некропол. Тези б

Селищните могили са едно изключително интересно явление, което съществува на територията на Мала Азия, Близкия Изток и Югоизточна Европа и в частност на територията на България. Историята на селищните могили и техния характер остават значително по-непознати за разлика от историята и характера на надгробните могили. Последните придобиха популярност в последните години, във връзка с разкопките на българските археолози, които откриха впечатляващи находки в тези ритуално-погребални комплекси. Селищните могили остават по-малко популярни и заради това, че те са по-трудно разпознаваеми на терен. Надгробните могили обикновено се очертават ясно върху околния терен, докато селищните могили, макар и доста по-големи по размери, приличат в повечето случаи на естествени възвишения и са трудно различими за окото на неспециалиста. Селищните могили са един феномен, чието формиране започва около 6000 години преди новата ера, в начало на т.нар. неолитна епоха. Те са свързани с трайното усядане на населен