Блогът на д-р Иванов

     Познаваме големият български син Георги Раковски като революционер, публицист, дипломат, поет и писател. И действително той е такъв -    „Мисъл и желязо, лира и тръба - всичко ти бе вкупом за една борба!”      Малко знаем обаче за Георги Раковски като учен. А в полето на науката този велик българин също е постигнал изключителни резултати, за жалост пренебрегвани, и дори разглеждани с насмешка, през целия ХХ век. Но скоро имената на тези, които подцениха научното творчество на Раковски ще бъдат забравени, а неговото име никога не ще бъде забравено, от признателния български народ.      Георги Стойков Раковски е роден в град Котел. Трудно може да изредим всички известни личности, родени в този български балкански град. Няма да е пресилено ако да кажем, че в началото на 19 век, Котел е политическата столица на България.      Ето какво заявява сам Раковски в своята започната, но незавършена биография. ...

  When reading the books of Assen Chilingirov, the Bulgarian reader involuntarily asks himself the question: What History of Bulgaria did we learn in school and does it have anything to do with the true history of our lands? The professor from the University of Leipzig and the Humboldt University in Berlin puts the history of Southeast Europe and specifically the early history of Bulgaria in a completely new light. Church struggles from the 4th-5th-6th-7th centuries, closely related to the political history of these lands. Byzantine emperors of Thracian origin, Justiniana Prima, Goths, who are actually Getae, Slavs, Thracians, Bulgarians – peoples of the same origin, etc. are just some of the most interesting topics covered in the professor’s scientific and art-historical research. Of course, the key word here is Continuity. Continuity of the population in our lands from the 1st-2nd-3rd-4th-5th-6th-7th-8th-9th-10th centuries, etc. Accustomed to think free in free Germany, the pro...

    През лятото на 2013 година, при посещението ми в съседна Македония се сдобих с една интересна и обемна книга, която привлече вниманието ми от пръв поглед. Това беше книгата на Коста Балабанов „Виничко кале – митология, религия и история написани с глина”.      Бях чувал за плочките от Виница, твърде интересни сами по себе си произведения на раннохристиянското изкуство. Тези керамични плочки са датирани в V, началото на VІ век, като има предположение, че някои от тях са по-ранни. Произведени са в район, който от древността се слави с производството и печенето на тухли, та и до ден днешен. Градчето Виница се намира в Югоизточната част на Македония, близо до историческата река Брегалница, в района на град Кочан, недалеч от западната българска граница.      Разкопките на градището над Виница започват в средата на 80те години на 20 век, като обобщаващите резултати от тях са публикувани както споменах през 2011 година с монографията н...

     Книгата на Александър Чертков "Тракийските племена отвъд Дунав" е издадена през далечната 1851 година. По това време видният учен, археолог и историк Александър Чертков е председател на Московското историческо общество в Русия. Книгата "Тракийските племена отвъд Дунав" ( О преселений фракийских племен за Дунай и далее на север к Балтийскому морю и к нам на Русь) е част от голямото изследователско наследство на Александър Чертков.      За нас, съвременните българи, непримирими с неясните и несъстоятелни теории за произхода ни, изследването на руския учен от средата та ХІХ век заслужават особено внимание. Те внасят различно мислене, друга логика, други принципи и друго тълкуване на изворите, останали от античните и ранносредновековните автори, с което картината в историята се променя значително.      Заглавието на книгата, макар и спокойно звучащо, възбужда от днешна гледна точка много голямо вълнение. Българският читател се инте...

                "Ние живеем в земя с хилядолетни традиции. Както „Рим не е бил изграден в един ден”, така и българската култура има своите корени в дълбокото минало. Дошлите тук славяни и прабългари се наслояват върху население, основната част от което са траките. И траките вливат не само кръвта си но предават и много от своите културни ценности. Това, което обикновено ни прави впечатление, са материалните остатъци от живота им – крепости, селища, светилища, могили, предмети на бита и изкуството, с каквито земята ни е пълна навсякъде и всеки ден ни разкрива по нещо ново.                 Но не е само това. Ако спрем поглед на българския фолклор, ще се види нещо много антично. За жалост той е доста слабо изследван откъм тази страна. В песните за Крали Марко се крият толкова антични елементи – и Тракийския конник, и Орфей и Артемида-Бендида-Хеката, и Херакъл, и лъкът на Одисей (тук мечът на Марко), и други...

       Едновременно с политическите неразбории и икономическите трудности от последната една година, в нашата страна протичат и позитивни събития, заредени с положителна енергия. Събития, на които не винаги отделяме достатъчно внимание.      Без съмнение едно такова събитие е първият превод на хрониката на дон Мавро Орбини "Царството на славяните" на български език.      Този първи цялостен превод на български език се случва близо четиристотин години след нейното отпечатване през 1601 година в град Пезаро, Италия.      В десетилетията след нейното отпечатване, хрониката на Мавро Орбини придобива широка популярност в целия славянски свят. В началото на 18 век е преведена и на руски език, който превод използва Паисий Хилендарски за написването на "История славянобългарска".      Ако си спомняте, още в училище сме учили, че Паисий Хилендарски използва два основни труда...