Данни от сравнителното езикознание за бита на индоевропейците

При разрешаване на въпросите свързани с прародината и историческото развитие на (индо)европейското население, на първо място трябва да поставим археологическите доказателства. Наред с тях популярни и често използвани при изследванията, могат да бъдат и данните придобити чрез метода на сравнителното езикознание. Чрез него могат да бъдат възстановени първоначалните названия на редица предмети, понятия, дейности, свързани с древното (индо)европейско население и неговия бит.

Най-съществената характеристика на индоевропейското население, както вече отбелязахме, е развитието на земеделието, отглеждането на животни и свързаните със селското стопанство дейности. Тук се натъкваме на един сериозен пласт от думи и понятия, които имат директна връзка със славянските езици като цяло, така и със старобългарския, а до голяма степен и с днешния български език.

На първо място това са думите свързани с обработването на земята и земеделските култури. Известни са няколко названия на зърното - grə-no- буквално „зърно”, yewo- вероятно «овес» , pūro- вероятно старобългарското «пыро», лимец. Засвидетелстван е и глагола melə- , със значение „меля”, „смилам”. Още едно важно понятие е и глаголът sē- „сея”, „засявам”.

Друг важен глагол, свързан със земеделието е глаголът arə- «ора», а също и производни названия, със значение «рало», «плуг». От същия този корен (на старобългарски «орати») в българския език са възникнали редица понятия като «ора», «оран», «орница», «орач», «рало»(«орало»), личните имена Ралица, Ральо и др. Този общ корен arə- е запазен и сред славянските езици, както и в латински, гръцки, балтийски, готски и т.н. Някои автори извеждат от него собствено и названието «ариец», като другото популярно мнение е, че «ариец» означава «светъл».

В стопанството на (индо)европейците срещаме названия на домашни животни като овцата – owi- (агнето – agwh-no-) , кравата – gwou- (което всъщност е обобщното название за рогати животни - «говедо»), свинята – sū- и др.

Важни понятия, които описват дома и бита на това древно земеделско население са и думи като dom-, dem- дом, домакинство; egni- огън; pekw- пека, готвя; syū- шия; kwel- въртя се, обикалям; kwekwlo- колело; stu-t- стълб; глаголите paə- пазя; doə- давам; əed- ям; pō- пия; sed- сядам; stā- ставам; gwei- живея и т.н.

Археологическите данни сочат, че в далечното минало поречието на река Марица и Предна Азия (Анатолия) били общ географски район. Вероятно още в края на VІІ-то хилядолетие пр.н.е. днешните български земи били населени с т.нар. индоевропейци.

Дори и кратък поглед върху основни понятия свързани с бита на индоевропейското население е достатъчен за да установим, че българският народ е запазил и използва и до днес думи и понятия, съхранили се през хилядолетията и срещащи се под по силно или по слабо променена форма в езиците на много европейски и азиатски народи.

За повече информация Watkins, C. - Indo-European and the Indo-Europeans, The American Heritage Dictionary of the English language, Fourth Edition 2000