Тракийските топоними брия, дева, пара, виза, от древността до днес

  Поводът за следващите редове е един от последните постинги на Спароток озаглавен „Защо изчезнаха тракийските топоними брия, дева, пара?”      Към темата за тракийските названия и тяхното развитие през вековете трябва да се подходи по доста по-различен начин. При анализа на тракийските топоними Спароток пропуска един много важен момент, свързан с латинското, византийското и османското присъствие в българските земи. Това влияние е също толкова важно, както и споменатото от него старобългарско или съответно старославянско влияние върху тракийските топоними.

http://sparotok.blog.bg/politika/2012/12/12/zashto-izcheznaha-trakiiskite-toponimi-briia-deva-para.1030371
     Названията пара, брия, дева/дава, виза означават, най-общо казано, населено място, село, по-голямо или по-малко укрепено селище или такова от градски тип. Тези няколко тракийски названия са съставна част от имената на множество достигнали до нас имена на населени и укрепени места от тракийско време. Примерите са стотици.      Темата за названията пара, брия, дева/дава, виза и тяхната промяна и развитие през вековете трябва да започнем оттам, че всъщност немалка част от тях оцеляват и до ден днешен. Тези древни, изконни названия посрещат вековните или по-точно казано хилядолетните превратности на съдбата и се срещат под една или друга форма и до днес.      Тракийското название „дева/дава” се среща в имената и на съвременни градове. За територията на България като най-характерни може да посочим следните примери. Древният град Пловдив носи леко видоизменено име от тракийско време – Пулпудева. Въпреки че през вековете Пловдив е имал и други популярни названия като Трумонциум, Филипопол, Филибе и т.н. В името Пулпудева - Пловдив срещаме въпросното название „дева”, което е съставна част от цялото име.      

Същото древно понятие за населено и най-вероятно укрепено място „дева/дава” дава обяснение и на името на родопския град Девин и източномизийския град Девня. Всъщност тракийското „дева”, се осмисля през ранните и по-късните векове на новата ера като свързано с дева, девойка, мома. Това е и причината множество древни названия съдържащи тракийското „дева” през средните векове да бъдат осмислени като „мома”. Оттам и действително множеството названия, които срещаме из цяла България свързани с „девойката - момата” – момин проход, момина клисура, момина крепост, момини скали, момино село, момини кули и т.н. Зад тези названия се крият имената на древни поселища от тракийско време, поправило укрепени, чието име е съдържало думата „дева/дава” или просто е било наречено така.

http://andorey.blog.bg/history/2012/07/16/trakiisko-dakiiskoto-nazvanie-dava-deva.979733
     Особено разпространено е това название на север от Дунав, на територията на днешна Румъния и Молдова (виж Ив. Дуриданов „Езикът на траките”, Сф. 1976). Самото име Молдова, вероятно също съдържа трако-дакийската название „дева/дава”. В Румъния и до днес е непроменено името на древната крепост Дава, разположена на границата между Трансилвания и Карпатите. В Словакия, близо до границата с Австрия срещаме още една величествена крепост със същото древно название – град Девин.      

Не изчезват безследно и древните понятия пара, брия и виза. Името на град Несебър произлиза от тракийското име Месембрия и също както името Пулпудева е двусъставно. Само че тук втората съставна част е „брия”. Името на град Силиври в европейската част на Турция идва от тракийското Селимбрия, също с наставка „брия”.      

В горнотракийската низина срещаме и днес названието Бесапарски ридове или Бесапари, което пък име е запазило древното понятие „пара”. Археолозите предполагат че близо до тези ридове се е намирала столицата на бесите. В Странджа срещаме имена Виза, Визица, които предават и днес тракийското название за населено място „виза”.      Този кратък преглед, който далеч не е изчерпателен показва, че дори и днес древните названия от тракийско време пара, дева/дава, брия, виза, не са се още напълно загубили. Основните изводи са няколко. Названието дава/дева не е използвано за временни поселища, станове, както предполага проф. Вл. Георгиев, който Спароток цитира. То е използвано за укрепени и то добре и често естествено укрепени поселища. Това го доказват запазените и до днес названия на градове Дева, Дава, Девин, Девня, които са приемници на тракийското „дева”. Тези названия стават особено многобройни ако добавим и производното „момин”, „момина”, „момини” и т.н.      

Възможно е тракийското „пара” днес да се е видоизменило на „бара”, каквито примери Спароток дава с примерите Суха Бара, Горна Бара, Селска Бара, Търнова Бара, Трите Бари, Шопска Бара, Барето и др. Но това не означава че тракийското „пара” е означавало и в древно време „бара”, а просто че в средните векове „пара” е осмислено като „бара”, ако се доверим на подобно предположение.

http://andorey.blog.bg/history/2012/06/14/ot-pirin-do-pirineite.967849
     С заселването през 6-7-8 век на българи и славяни на Балканския полуостров, масово разпространение получават новите названия за населено място градъ, село, градище, твърдина, вьсь (село, паланка, имение). Възможно е това последното да е видоизмененото тракийско „виза”. Новата държавна власт, българската, след 7 век налага постепенно названията градъ и село, които започват да заменят древните понятия  брия, дева, пара. И така днес имаме десетки и стотици имена, приети от по-старата или по новата българска власт, които включват като съставна част от имената си думите град, село, градище, твърдина и т.н.      

Но струва ми се българската държавна власт, която за два века 11-12 е прекъсната от византийската, не е довела до толкова голяма промяна в имената, колкото твърдят историците. Много по голяма промяна е нанесло османското владичество, и османската имперска власт, продължила от началото на 15 до втората половина на 19 век.      

Тогава може би окончателно се изгубват множеството названия на населени места от тракийско време и биват заменени с турското „кьой” – село или „касаба” – град, „хисар” – крепост, укрепление или спорното по произход „варош”, за което се счита че е с маджарски произход.      

Съставката „кьой” се е срещала в названието на стотици населени места, само преди век. Както и думата „хисар”. Едни от най-известните примери са имената Хасково от двусъставното Хас-кьой и Хисар – от укрепление, крепост.      

Ако наистина искаме да направим пълен анализ свързан с изменението и развитието на думите брия, дева, пара, виза, трябва да разгледаме освен старобългарските градъ, село, градище, твърдина, вьсь така и османските кьой, касаба, хисар също и византийските „комес”- село, „полис” – град, „пиргос” – крепост, които също са оставили следи в названията по българските земи. Например Пиргос – Бургос - Бургас, с уговорката че думата „бург” се среща и при византиийци, германци, араби, а и в по-ранно време.      

Всъщност най-коректно е прегледът на темата да започне с времето на римското владичество на Балканите 1-7 век и се проследи влиянието на латинските понятия „викус” – имение, чифлик, село, квартал, „каструм” – укрепено място, крепост, лагер и т.н.