Пантикапей – ключ към ранната българска история

 Първо искам да започна с една добра новина за традиционалистите. Тези, които напоследък доста страдат от всички нови хипотези и теории свързани с произхода на българите. Добрата новина е, че през VІІ век, т.нар. прабългари или първобългари или древни българи наистина тръгват от района на река Кубан и Керченския пролив, преди да дойдат в земите на днешна България. Само че най-вероятно те започват своя победоносен поход не от известната в нашата наука Фанагория, а от Пантикапей, (днешният град Керч), който повече от 900 години е столица на т.нар. Боспорско царство.         

     Докато за град Фанагория се знае доста и името е известно дори на широката публика, името Пантикапей е направо, може да кажем, непознато. То се споменава много рядко и е слабо известно дори и сред хората, които се занимават с изследването на старата българска история. Още по интересно е това, при положение, че двата града Фанагория и Пантикапей се намират буквално един срещу друг, от двете страни на Керченския пролив, съответно от източната и западната му страна.







     Карта на Кримския полуостров - в десния край Пантикапей и Фанагория (тук изписана Фантагория). Понт Евксински - Черно море; Меотида - Азовско море; Боспор Кимерийски - Керченски пролив.


     И Фанагория и Пантикапей са основани най-вероятно през 6 век преди новата ера, като колонии на гръцките колонисти. Седми - шести век е времето, когато гръцката колонизация достига и Северночерноморските брегове. В резултат на това заселване се появяват градовете Олбия, Херсонес, Пантикапей, Нимфей, Фанагория и други.         
     След рода Археа, който първоначално управлява в град Пантикапей, властта преминава у династията на Спартокидите. Това се случва през втората половина на V век пр.н.е. Според сведенията на Диодор Сицилийски, основателят на династията Спарток управлявал 7 години. Повечето изследователи считат името и произхода на този владетел за тракийски, подкрепен във властта от тракийски наемници, известни вече във V век пр.н.е. в Боспор. Династията на Спартокидите обединява различните боспорски градове и колонии и управлява до края на ІІ век пр.н.е. Освен царското име Спарток сред представителите на тази династия срещаме и друго добре познато тракийско име - Перисад (Берисад).        

     Свидетелство за тракийския произход на управляващия род и на местната аристокрация са множеството ценни находки от периода V – ІІ век пр.н.е., които намират голямо сходство с подобни находки от територията на Балканите.    
     Ето няколко примера -  





     Вход към царска гробница от Пантикарей, средата на ІV век пр. н. е. С дълъг коридор (дромос) около 36 метра и гробна камера. Предполага се че в нея е бил погребан Левкон І (389-349) от управляващата династия на Спартокидите.

http://bike-crimea.com/blog/tag/%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B5%D0%B9/



На следващата снимка -

  


     Входът към гробницата в Мезек, средата на ІV век пр.н.е. - една от най-големите куполни гробници в Тракия. Коридорът (дромосът) към гробната камера тук е дълъг 20.6 метра. Начинът на оформяне на входа в Мезек и Пантикапей е на практика идентичен. 



На следващата снимка -





Златни обеци от Боспорското царство, от известното могилно погребение при Куль-Оба, ІV век пр.н.е.



На следващата снимка -




Златни обеци от могилно погребение край Враца - първа половина на ІV век пр.н.е.


На снимката -




Златен венец от могилно погребение във Враца - ІV век пр.н.е.



На снимката -





Златен венец от могилното погребение при Куль-Оба - ІV век пр.н.е.     
      
     През І век пр.н.е историята на Боспорското царство е свързана с името на Митридат VІ Евпатор и прословутата му борба с Римската република. В края на І век пр.н.е. Боспорското царство признава окончателно властта на Рим, а през 14 година император Тиберий дава царската власт на Аспург, внук или правнук по майчина линия на Митридат VІ Евпатор. Новият цар получава римско гражданство и правото да го предава по наследство. В същата тази връзка, цялата титлата на този владетел става Тиберий Юлий Раскупорис І Аспург.          

     Независимо как бихме определили произхода на Аспург  - за сарматски, скитски, или друг, тракийска нишка в боспорската история се появява отново, тъй като този владетел е сгоден за тракийската принцеса Гипепирия, дъщеря на сапейския цар Котис ІІІ. Поради това Аспург приема освен името на своя римски благодетел и разпространеното сред тракийските царе име Раскупорис.
     С началото на новата династия започва нов разцвет и културно-икономическо развитие на Боспорското царство. Наследниците на Аспург управляват до началото на V век. Те всички наследяват в титлата си името на римския император Тиберий Юлий, както и тракийските имена Котис, Раскупор (Рискупор), Реметалк и други.

http://gugukaran.narod.ru/east_old/aspurgids.html


     По въпроса за историята на Боспорското царство препоръчвам и статията на Гепард96 -

http://gepard96.blog.bg/history/2011/11/28/bosporskoto-carstvo-480-g-pr-hr-370-g-ot-n-e.858180