Миграция на населението през новокаменната и в края на каменно-медната епоха

Все още е трудно да се определи какъв точно е бил броят на населението на Балканите през новокаменната епоха, или т.нар. неолит от началото на VІІ до началото на V хил. пр.н.е.

Със сигурност обаче през последващата каменно-медна епоха, или така наречения халколит (енеолит), от края на V до началото на ІV хил. пр.н.е., населението в някои области на Балканския регион нараства значително. Броят на регистрираните открити селища и селищни могили в Северна и особено в днешна Южна България говори за една гъстота на населеност, която на места се приближава дори и до днешната. За да си представим какво на практика означава това, трябва да отбележим, че преди 6-7 хиляди години населението на днешна Европа, а и не само, е било не десетки, а стотици пъти по-малобройно от днешното. Това означава, че тук на Балканите 4 хил. години преди новата ера е живяло население, което по брой е достигало около една десета или дори една пета от цялото население на Европа! 

При това едно население, което вече е обработвало златото, създавало е съвършени керамични форми, каменни брадви и сечива, изящни украшения, опитомило е т.нар. домашни животни, сътворило е първите протописмени знаци и символи на царска власт. 

Около 4000 - до към 3500 г.пр.н.е., на границата между епохите каменно-медна и бронзова, в някои селища и селищни могили се наблюдава прекъсване на живота и вероятна миграция на населението.
Няколко са основните причини за преселване и миграцията на едно население през различните исторически епохи – икономическа принуда, политическа, т.е. война или политически репресии, също така природни бедствия, сериозни климатични промени и други.

Трудно е да се определи на какво точно се дължи започналото след края на V хилядолетие пр.н.е. разселване на населението. Вероятно първоначално то е предизвикано от споменатата свръхнаселеност в някои райони. Друга възможна причина може да потърсим в започналите климатични промени през този период. Те са регистрирани по различни показатели и са свързани с повишаване на средногодишните температури и засушаване, продължило няколко столетия, между началото и средата на ІV хилядолетие пр.н.е.
В новите земи, в които се заселило, населението донесло своя език, названия на реки, планини и местности от предишните места на обитаване. Това преселение както ще забележим, обхванало големи области от територията на съвременна Европа.

За него свидетелстват както разпространението на съответните археологически култури, така и разпространението на редица наименования, които е лесно да бъдат забелязани.
Хидронимът „евро-ибър” както вече отбелязахме се среща на доста места в южните земи на Европейския континент. Поради това може да предположим че неговото разпространение датира още от ранно време, вероятно от времето на средния неолит. На Балканите средният неолит е представен от култура Караново ІІІ – Сескло на югоизток и култура Винча на северозапад.

Трябва да отбележим и още една особеност при преселването на едно население. Тя е свързана с това, че новите заселници винаги предпочитат места, които приличат като климат, релеф, плодородност на тези от предишната им родина. При възможност те се заселват именно на такива места.