Митът за бика и Европа

Преданието за отвличането на девойката Европа от Зевс, който се преобразил във формата на бик, е познат на мнозина. По-малко известно е, че според преданието Зевс отвлича Европа от земите на древна Финикия, т.е. днешен Ливан и Израел, и я пренася през морето на запад, до остров Крит. Това ще рече, че Европа е открадната от територията на Азия и пренесена към днешния континент Европа, който по-късно приема нейното име. Отвличането на девойката Европа се случило в самия край на третото хилядолетие преди новата ера. Европа била дъщеря на финикийски цар, според преданието Агенор, и вероятно се отличавала с красота и чар. Зевс се явил пред Европа, която играела с приятелки на брега на морето, приел вида на бял бик и я похитил. След като отвлича Европа на остров Крит, Зевс приема образа на млад красив мъж и обладава Европа, като по този начин създава потомство, трима сина, сред които е и легендарният критски цар Минос. След похищението на Европа, баща й изпраща трима от братята й за да я намерят и доведат обратно. Един от тези братя е Кадъм, който след като не успява да открие Европа се заселва в областта на древна Беотия, близо до Атика и основава град Тива. Както е известно, всеки мит съдържа в себе си исторически данни и някакви спомени за исторически събития. Възстановяването в детайли на събитията около отвличането на девойката Европа едва ли е възможно. Но някои наблюдения и разсъждения свързани с древната история на Средиземноморието, на Близкия Изток и Европа могат да бъдат направени. Разпространението на името Европа започва действително от най-източния край на днешния Европейски континент. Пръв Плиний Стари, през първи век от новата ера, използва названието Европа. С него той обозначава една сравнително малка територия, обхващаща част от Беломорска Тракия, находяща се близо до Босфора и Дарданелите. По-късно провинция Европа става част от по-голямата провинция Тракия.

.............................................................................................................................................................

 В предишната тема преразказахме накратко мита за отвличането на Европа от Зевс, приел образа на бик. Пренасянето на девойката Европа, според думите на древните, е било от Азия в посока на запад, към Егейските острови и днешния континент Европа.   Култът към бика, към неговата голяма сила и мъжко начало е засвидетелстван от най-дълбока древност. Следи от този праисторически култ откриваме както в Анатолия и Предна Азия, така и на Балканите.   Едно от най-известните светилища, което очевидно е свързано с култа към бика е това в древното поселище Чатал Хююк, открито в централната част на днешна Турция. Поселището датира от епохата на неолита, с датировка края на 7-то – начало на 6 хилядолетие пр.н.е. Селището е с площ около 120 дка, и запазен културен пласт с дебелина 6 метра. Една от най-интересните сгради в него е светилището, чийто стени са покрити с релефи и изображения на животни, птици, ловни сцени, геометрически орнаменти. Особено впечатляващи са бичите глави, поставени по вътрешните стени на сградата.    

Изображение на бик откриваме и в не по-малко впечатляващият култов център, открит при Гьобекли тепе. Той се намира също на територията на днешна Турция, близо до границата със Сирия и е датиран дори още по рано от поселението при Чатал Хююк – в 9 хилядолетие пр.н.е. Това е времето на т.нар. предкерамичен неолит, когато дори още керамиката не е била позната. Грамадните Т-образни каменни блокове и цилиндричните каменни структури, открити в Гьобекли тепе, сами по себе си са доста впечатляващи. Наред с изображенията на различни животни като глиган, елен, лисица, дива коза, срещаме и изображение на бик.   Днес една от най-големите планински вериги в Мала Азия, носи името Тавър. Името без съмнение произлиза от латинското Taurus– бик, вол. Възможно е това название да пази спомена за древния култ, засвидетелстван в поселището Чатал Хююк, което се намира в непосредствена близост.   

Спомен за древния мит и древният култ към бика откриваме и в названието Босфор (гръцки Βόσπορος - буквално „минаването на вола”), с което е означен протокът, които отделя континента Европа от Азия.   Подобен етноним, откриваме и в северната част на Черно море. Там протокът, който свързва Азовско и Черно море също е наречен Босфор ( Боспор Кимерийски). Известно със силните си владетели и своята съпротива срещу Римската империя е Боспорското царство, което възниква на това място, от двете страни на пролива. На същото това място живее и древното племе таври, споменати още през VІ в.пр.н.е. И до днес в историко-географски аспект, най-южните части на Украйна и Кримския полуостров са познати като Таврия или Таврида.    

 Разкопките на праисторически селища в българските земи разкриха, че и тук имаме доказателства, които говорят за култ към бика. В откритото праисторическо светилище, в местността Калето, край Мездра, бяха намерени рога от тур, от края на каменно-медната епоха, т.е. на възраст около 6000 години. Намерените два чифта рога на тур (дивият предшественик на бика и бивола) напомнят удивително на тези от Чатал Хююк.

Добре запазен череп на бик, на възраст около 5000 години е открит и край новозагорското село Биково (!?). Там е открито и поселение от новокаменната епоха, с уникални жилищни сгради във формата на осморки.       

Този кратък преглед показва, че култът към бика възниква още през новокаменната (неолитната) епоха. Символика с изображения на бик може да проследим и през по-късните каменно-медна и бронзова епоха. Следва въпросът дали митът за отвличането на Европа от бика, приблизително 2000 години преди новата ера, не датира от една още по-дълбока древност? И дали посоката на това драматично събитие е действително изток-запад?