Разпространение на името Европа

 Още по-интересно от разпостранението на името Тавър е разпространението на названието Еврос – Европа.

    Споменахме, че през първи век от новата ера името Европа се използва от Плиний Стари за название на част от Беломорска Тракия. Римската провинция Европа основана през първи век от новата ера, е тясно свързана с града на Босфора – Бизантион. Главен град на провинцията е Селимбрия. По късно Европа става част от Тракийския диоцез, който обхваща шест провинции.  

  Известно е, че в древността река Марица е наричана Хебър или Хеброс (гр. Έβρος). Така е наричана и днес реката в гръцката й част – Еврос. Древното название на река Марица във варианта Ибър, е запазено и в българските земи. Например горното течение на река и днес е познато като Ибър. Срещат се и названия на села, местности, лични имена като Поибрене, Ибър, Ибро и други.  

  Обясненията за произхода на гръцкото  Έβρος и тракийското Ибър са разнообразни, но изглежда остава незабелязана приликата между тези древни названия и това на европейския континент.

    Всъщност под името Ибър са познати доста реки в древността, а и до ден днешен. Това е и причината проф. Владимир Георгиев да свърже това название с индоевропейското *ewru-s– широк ( в случая - широка река). От своя страна Иван Дуриданов открива в названието на рекатапеласгийската дума eibō – „капе, разлива се” и „протича”, т.е. думи свързани с водата.

    Действително, ако погледнем картата на Европа ще останем впечатлени от разпространението на хидронима  Еброс-Еврос-Ебро-Ибър.  

  Ако започнем прегледа от най-южната точка на континента, трябва първо да отбележим малката река Еврота, протичаща сред плодородна долина на полуостров Пелопонес, в земите на древна Спарта. Названието Еврота, най-вероятно е със същият произход както и Έβρος.  

  На Балканите на запад от голямата река Хеброс- Ибър (Марица)срещаме и по-малката, но пълноводна река Ибър в днешна Сърбия.  

  Река Ибр откриваме и на територията на днешна Украйна.

    Гърци и римляни дават названието Иберия (Иверия) на най-източния и в най-западния край на Европа (в един по-широк смисъл). Така земите на древна Грузия и Армения са познати като Кавказка Иберия, а в най-западния край на континента се намира съответно Иберийския полуостров (днешна Испания и Португалия). Най-старото засвидетелствано население на днешния Иберийския (Пиринейския) полуостров е познато като „ибери”, което вероятно дава название и на реката Ебро (гр. Έβρος , лат. Iberus). Всъщност по-вероятно е обратното - името на реката да е по-древно и то да е дало название на местните обитатели, на намиращата се в близост планинска верига и на целия полуостров.  

  Името на не по-малко известната река Тибър, на Апенините, около която възниква Вечният град, вероятно спада към същата тази група от древни названия на реки и плодородни сухоземни пространства. Латинското Tiberis – Тибър вероятно е членувана форма на същото това Ебро-Ибър.  

Въпреки широкото разпространение на хидронима Ебро-Ибър от най-източната до най-западната точка на Европейския континент, виждаме и определена логика в неговото разпространение. Може да отбележим, че той обхваща преди всичко трите големи полуострова – Иберийски, Апенински, Балкански – т.е. едно така да го наречем северно-средиземноморско пространство. Названието Хеброс-Ебро-Ибър се среща най-вече като название на сравнително големи и пълноводни реки, които протичат през плодородни области. Всичко това дава основание действително да свържем древното понятие с представата за вода, влага, протичане и съответно зеленина и плодородие.

Карта на разпространението на халколитните култури в Европа