От Пирин до Пиринеите

 Особено много сходни названия, които напомнят на тези от Балканите, откриваме на Иберийския полуостров. Както отбелязахме самото наименование на полуострова произхожда от това на река Iberus, дн. Ебро, еднородно с названието на река Марица в древността – Хеброс.

Планинската верига, която очертава северната граница на полуострова и разделя днешните държави Франция  от Испания се нарича от дълбока древност Πυρήνη – Пирене, а днес Пириней. Името Пирене е познато още на Херодот, а преданието го свързва с името на девойката Пирене, дъщеря на цар Бебрик (или Бебриций). Бебрюките са тракийско племе, което мигрира от Балканите, чак до територията на днешна Испания.

От друга страна преданието свързва името на нашата вълшебна планина Пирин с името на древния бог Перун.  Името на този общославянски бог на бурята и гърма произхожда от и.е. *perkwunos или от и.е. *per-  със значение „бия, удрям, пера”.

Възможно ли всъщност двете имена Пирене и Пирин да имат един и същи произход?
Иван Дуриданов извежда топонима Перинтос, който се среща на няколко места по Егейското крайбрежие, от и.е. *perwn-to  със значение „планина, скала, камък”. Свързва думата още и с авестийското paurvata- със значение „планина” и хетското  pi-e-ru- „скала”.

Широко разпространение в западната част на Иберийския полуостров получават населени места с наставката –briga. Западните учени свързнат понятието –briga с келтите и тяхното влияние на полуострова.

Едно от най-разпространените понятия за град (населено място) на Балканите, през тракийско време, са широкосрещаните самостоятелно или в съчетание с друга дума  –para, dava/deva, bisa/visa, както и  -bria. Последното се среща в имената Месембрия (дн. Несебър), Селимбрия (дн. Силиври, древната столица на провинция Европа), Полтимбрия (дн. Енос), Скелабрия и др.

Думата –bria е посочена като тракийска от Страбон и Стефан Византийски. И в двата случая  –bria и  –briga се свързват и.е. *urija- , както и berga(s) – височина, бряг, и производното berg – планина.
В западната част на Иберийския полуостров срещаме над 40 названия окончаващи на –briga.

Всъщност точно в тези западни области е основана по-късно и римската провинция Лузитания (Lusitania). Етимологията на името остава и до днес неясна. Плиний Стари свързва името с Лузус, който е син на Бакх – богът на лозите и виното, но за римският учен и историк живял през І век от новата ера, етимологията на името е също неясна.

Всъщност името Лузитания действително е свързана с виното и лоза и не означава нищо друго, а именно „лоза”, свещенното растение от което  се добива виното.

Може да отбележим още, че от района на Алвао в днешна Португалия са известни надписи от протописменост, която доста напомня на тази от Балканите от епохата на халколита  (каменно-медната епоха).

Самото място на което са открити надписите доста напомня на тракийските свещени места, срещани на територията на днешна България мегалити.

Както споменахме заселници, които се установявали на ново място винаги предпочитали места, които приличат като климат, релеф, плодородност на тези от предишната им родина.