Блогът на д-р Иванов

   Поводът за следващите редове е един от последните постинги на Спароток озаглавен „Защо изчезнаха тракийските топоними брия, дева, пара?”        Към темата за тракийските названия и тяхното развитие през вековете трябва да се подходи по доста по-различен начин. При анализа на тракийските топоними Спароток пропуска един много важен момент, свързан с латинското, византийското и османското присъствие в българските земи. Това влияние е също толкова важно, както и споменатото от него старобългарско или съответно старославянско влияние върху тракийските топоними. http://sparotok.blog.bg/politika/2012/12/12/zashto-izcheznaha-trakiiskite-toponimi-briia-deva-para.1030371      Названията пара, брия, дева/дава, виза означават, най-общо казано, населено място, село, по-голямо или по-малко укрепено селище или такова от градски тип. Тези няколко тракийски названия са съставна част от имената на множество достигнали до нас имена на населени и ук...

       В продължение на дълги години приемствеността между ранните български владетели с управлявали по рано династии и владетелски родове или не беше изобщо търсена или беше търсена в неясна и неизвестна посока.      Това доведе до редица обърквания по отношение произхода на древните българи и техните управляващи родове. Те бяха извеждани от тюркски такива, хунски, персийски, сарматски, скитски, фински и т.н. Така на практика почти не остана племенна общност от времето на Великото преселение на народите, която да не беше спрягана за родствена с тази на българите.      Велика България на владетеля Кубрат, през първата половина на VІІ век, възниква върху земи управлявани от началото на новата ера до V век, а вероятно и по-късно, от северночерноморската династия на Тиберий Юлийте, известни още като Аспурги.      Тези владетели управляват в продължение на пет века Боспорското царство, със ст...

     Придобилият голяма популярност "Именник на българските князе (ханове)" е открит през 1861 година от руския славист Андрей Попов и публикуван пет години по късно като самостоятелен текст в сбирката “Обзор хронографов русской редакции”. Този текст наречен Именник, е един от най-ценните и важни източници за ранната българска история. Той с право е станал повод за национална гордост, но е и обект и на множество научни спорове.      В продължение на век и половина десетки изявени учени археографи, историци, археолози, филолози дават различно тълкувание на странните и загадъчни имена споменати в Именника. Кой е владетелят Авитохол, с който започва Именникът? Кой са владетелите Ирник, Гостун, Курт, Безмер? Какво представлява т.нар. прабългарски календар, с особените названия, който съпътства годините на управление на всеки един от владетелите? Кой е родът Дуло и от къде произхожда и т.н. и т.н.?      Един от най-важните...

        Осемлъчевата и шестлъчевата звезда се оформят като особени символи още от времето на човешката праистория. Популярен е символът на осемлъчевата звезда, който често се среща върху владетелски монети, печати, пръстени, скулптури и барелефи, във вековете преди новата ера. Осемлъчевата звезда - слънце се среща и като защитен символ върху щитовете, дрехите и доспехите на войните. Тази осемлъчева звезда се среща наред с християнските символи и през християнския период, след ІV век, преминава през цялото Средновековие, че и до ден днешен. Но на този символ ще бъде посветен отделен постинг.       От времето на Първо българско царство и времето на първите български владетели, днес разполагаме с ограничен брой находки, материали и инсигнии, показващи царска или друга върховна власт. Това впрочем прави находките, с които разполагаме още по-ценни за нас.      Една от тези известни находки е печатът на цар Тервел...

  П оредицата от статии, които следват, може да се нарече сензационна. В известен смисъл това е така. Новите разкрития около Именника на българските князе (ханове) изглеждат прекалено неочаквани. Понеже всички те водят в една нова неочаквана посока. От друга страна сензация няма. Има единствено приемственост или т.нар. континюитет, за съжаление дълго време пренебрегван от изследователите на българската история.      Както отбелязах в предишния постинг, в началото на новата ера, в северночерноморското Боспорско царство, със столица Пантикапей (днешен Керч), на власт идва нова династия. След управлението на Митридат VІ Евпатор и синът му Фарнак ІІ, до властта се домогва Асандър, който разбива наследниците на Митридат и се жени за дъщерята на Фарнак ІІ Динамия. Динамия освен наследничка на Митридат VІ е потомка и на Антиох ІV Епифан. Тридесет годишното управление на Асандър е свързано със строежа на отбранително съоръжение срещу варварите – т.нар. Ас...

 П ърво искам да започна с една добра новина за традиционалистите. Тези, които напоследък доста страдат от всички нови хипотези и теории свързани с произхода на българите. Добрата новина е, че през VІІ век, т.нар. прабългари или първобългари или древни българи наистина тръгват от района на река Кубан и Керченския пролив, преди да дойдат в земите на днешна България. Само че най-вероятно те започват своя победоносен поход не от известната в нашата наука Фанагория, а от Пантикапей, (днешният град Керч), който повече от 900 години е столица на т.нар. Боспорско царство.                    Докато за град Фанагория се знае доста и името е известно дори на широката публика, името Пантикапей е направо, може да кажем, непознато. То се споменава много рядко и е слабо известно дори и сред хората, които се занимават с изследването на старата българска история. Още по интересно е това, при положение, че двата града Фанагория и Пантикапей се ...

  През V-VІ век от новата ера късноантичните автори за пръв път започват да споменават името „склави” или „склаби”. С него те наричат една голяма част от средноевропейското и северночерноморското население, известно по-късно като словени или славяни. Арабските пътешественици наричат същите тези хора „сакалиби” (саклаби). Когато през V-VІ век славяните стават реален враг на Византийската империя, античните автори започват да обръщат внимание и да описват техния начин на живот, обичаи, начин на воюване и т.н.            Така например Прокопий Кесарийски живял през VІ век ни съобщава доста неща, свързани с начина на живот на склавините и антите, както и това, че те воюват пешком, въоръжени с малки щитове и копия.           В „Стратегикона” от същото това време, края на VІ – началото на VІІ век, се казва че склавините и антите са въоръжени обикновено с две малки копия, а някои и с щитове.      ...