Кой е легендарният владетел Авитохол от Именника на българските князе (ханове)?

Придобилият голяма популярност "Именник на българските князе (ханове)" е открит през 1861 година от руския славист Андрей Попов и публикуван пет години по късно като самостоятелен текст в сбирката “Обзор хронографов русской редакции”. Този текст наречен Именник, е един от най-ценните и важни източници за ранната българска история. Той с право е станал повод за национална гордост, но е и обект и на множество научни спорове.

     В продължение на век и половина десетки изявени учени археографи, историци, археолози, филолози дават различно тълкувание на странните и загадъчни имена споменати в Именника. Кой е владетелят Авитохол, с който започва Именникът? Кой са владетелите Ирник, Гостун, Курт, Безмер? Какво представлява т.нар. прабългарски календар, с особените названия, който съпътства годините на управление на всеки един от владетелите? Кой е родът Дуло и от къде произхожда и т.н. и т.н.?

     Един от най-важните въпроси без съмнение е този – кой е легендарният владетел Авитохол, с който започва Именника?

     Да припомним началните изречения от Именника на българските князе – „Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем. Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем...”

     Пълният текст на Именника тук - http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Imennikaat%20na%20baalgarskite%20knyaze.htm

     Една от популярните тези в българската историческа наука, свързва името на Авитохол с това на хунския вожд Атила. Основания за това дава не толкова приликата в имената на Авитохол и Атила, колкото второто име посочено в Именника. Името на втория владетел Ирник се свързваше от изследователите с името на най-малкия син на Атила Ернах (Ернак). Оттам логично беше, че щом вторият владетел посочен в Именника е син на Атила, то първият владетел е самият той.

     През последните години популярност придоби и иранската тезата за произхода на името Авитохол. Според нея името означава Син на сърна или Син на елен, от „ави” със значение „сърна” и „тохол” със значение „син”.

     Така или иначе и до днес няма окончателен отговор на въпроса, а и след толкова години все още не е доказано със сигурност, кой владетел е записан под името Авитохол в Именника на българските князе.

     Напоследък все повече доказателства сочат северночерноморското Боспорско царство за предшественик на ранната българска държавност, т.е. тази на Първо българско царство. В един от предишните постинги разгледахме името Дуло и възможността това име да се свърже с името Юлий и по-конкретно династията на Аспургите, известни още като Тиберий Юлий. Проследихме историята на този владетелски род до самото начало на новата ера.

     Проследяването на северночерноморското царско родословие още по-назад във времето дава и отговор на въпроса, кой е първият владетел записан в Именника на българските князе.

     Основателят на новата династия Аспург І, римски гражданин и пълноправен владетел с правото да сече монети от 14 г., е син на Асандър, който управлявал в продължение на тридесет години Боспорското царство. Негова майка е Динамия, дъщеря на Фарнак ІІ и внучка на Митридат VІ Евпатор (121-63 г. пр.н.е.), понтийският цар известен с продължителната си борбата с Рим. Освен това Динамия е потомка и на Антиох ІV Епифан (175-164 г.пр.н.е.), един от най-известните владетели от династията на Селевкидите. Така по майчина линия Аспург І, основателят на новата династия, е наследник и на Селевкидите, наследниците които управляват най-голямата част от империята на Александър Велики.

     След ранната смърт на великия завоевател Александър Велики, властта в неговата обширна империя се разделя между неговите военачалници и близки съратници. Птолемей І започва да управлява в Египет и Либия. На Балканите властта преминава в ръцете на Лизимах. Селевкт І Никатор (305 – 281 г. пр.н.е.), по чието име неговите наследници стават известни като Селевкиди, поема властта над Сирия и предноазиатските земи, включително и древния Вавилон.

     Наследник на Селевк І е Антиох І Сотер (281-261 г. пр.н.е.), който наследява от баща си огромна империя. Той се отказва или губи част от наследените земи, но успява да победи келтите, които нахлуват в Мала Азия. Заради тази победа получава името Сотер – Спасител. Наследен е от Антиох ІІ Теос (261 - 246 г. пр.н.е.). До края на управлението на династията на Селевкидите са известни общо тринадесет владетеля с името Антиох, т.е. това е най-популярното име сред представители на тази династия.

     Както отбелязахме, един от прадядовците на Аспург І произлиза от Селевкидите и също носи името Антиох (Антиох ІV), т.е. боспорския владетел имал законното право да се родее с династията на Селевкидите.

     На гръцки език името Антиох се изписва по следния начин - Ἀντίοχος. Незапознатите с гръцки език, лесно биха разчели знакът ν [ню] не по правилния начин, а като латинското v. Точно благодарение на тази грешка, допусната от неизвестен античен или средновековен хронист или компилатор на текстове вече сто и петдесет години името на първия владетел Авитохол от Именника остава неразгадаемо. Бих нарекъл грешката гениална, защото за толкова дълго време остави скрит един факт.

     А тя се състои в това, че някой е разчел и записал гръцкото Ἀντίοχος – Антиох като Автиох - Авитохол!

     Разбира се причината този факт да остане скрит за толкова дълго време, не е само грешката при предаването на гръцкото име на латински или старобългарски. Прекаленно дълго търсихме началото на нашата историята в не правилната посока. Пораженията от това неправилно търсене наистина са тежки за нас, за нашето самочувствие като народ. Твърде много сили и енергия бяха изразходвани по не най-правилния начин, в излишни дискусии и битки, но да се надяваме че всичко се случва според Божията промисъл.

     Вярвам, ще имаме отново сили, както неведнъж сме доказвали, да преодолеем трудностите и пораженията и да продължим напред.

     Под името на първият владетел в Именника на българските князе Авитохол е предадено името Ἀντίοχος – Антиох, разчетено и записано като Автиохос. Името Авитохол може да се разглежда просто като името Антиох или като сборно име на тринадесетте владетели от династията на Селевкидите с името Антиох. Основание за това са и годините на царуването на Авитохол – 300. Селевкидите държат властта в обширните си предноазиатски владения приблизително 250-300 години, от края на ІV век пр.н.е. до средата на І век пр.н.е., когато Сирия окончателно е обявена за римска провинция.

..............................................................................................................................................................

Вече точно 150 години българската и чуждата историческа наука, търсят отговор на един твърде важен за нашата история въпрос. Този въпрос е кой е владетелят Авитохол, с който започва т.нар. Именник на българските князе (ханове) ?

     По различни въпроси свързани с Именника са писали и изказвали мнение над 50 наши и чужди световнопризнати историци, филолози, археолози и т.н. и въпреки това окончателен отговор на множеството въпроси, които повдига Именника все още няма.

     В предишния постинг изказах тезата, че името Авитохол предава най-разпространеното владетелско име в династията на Селевкидите - Антиох. Известни са тринадесет владетеля с името Антиох сред представителите на тази династия, основател на която е Селевкт І Никатор (305-281 г.пр.н.е.)

     Тази теза, колкото и изненадваща за мнозина, всъщност придобива неочаквана тежест във връзка с множество съпътващи доказателства от ранната българската история. Тях откриваме сред малкото, и за това още по-ценни, старобългарски исторически документи, а и във вътрешни елементи от самия Именник.

     Един от тези собствено старобългарски документи е „Български апокрифен летопис” от ХІ век известен още като „Сказание на пророк Исай”. Този Апокрифен летопис често е цитиран от историците, като акцентът се поставя обикновено върху първите двама владетели споменати в него. Първият владетел Слав е поставен от пророк Исай да царува над българската земя. Слав е обявен за градостроител и създател на могили, поради което е наречен „стомогилен цар”. Слав царувал 119 години. Испор е следващият владетел, който наследява цар Слав. Почти без съмнение това име се свързва с името на първия български владетел на юг от Дунав – Аспарух или Есперих от Именника на българските князе (ханове). Испор бил носен в кошница 3 години – библейски мотив. Той царувал в продължение на 172 години. Построил градовете Дръстър (Силистра) и Плюска (Плиска). Цар Изот наследява Испор и царува 100 години и 3 месеца, като също строи градове. Следват царете Борис, Симеон, Петър, след което следва цар Селевкий Симеклит.

     Тук срещаме една от най-интересните податки в Апокрифния летопис от ХІ век, върху която естествено рядко се акцентира, понеже името Селевкий не се приема по никакъв начин като свързано с българската история.

     Но ето че това автентично сведение от старобългарската книжнина, също намира обяснение. Името на цар Селевкий (Симеклит) неочаквано съответства и кореспондира с тезата за връзката между името на Авитохол и Антиох, т.е. за приемствеността между ранните български владетели и династията на Селевкидите. Тази династия управлявала в Сирия, в земите на древна Асирия, и голяма част от земите на древна Персия.

     Според „Български апокрифен летопис”, цар Селевкий управлявал 37 години в Средец и построил 5 града. След него следва Константин цар, който създал 9 града и град Бдин (Видин), наречен „Седмовърхи Вавилон”. Този Константин цар царувал 62 години в своята страна и заселва българската земя.
Така виждаме, че спомен за династията на Селевкидите се е запазил не само в Именника на българските князе (ханове) чрез името на първият владетел Авитохол – Антиох, но и в „Български апокрифен летопис” от ХІ век, чрез името на цар Селевкий Симеклит.

.................................................................................................

Следващо доказателство.

     Чрез връзката Авитохол-Антиох, най-сетне придобива ясен смисъл и изречението, което следва края на списъка с владетелите и годините им на управление. Това изречение е приемано от някои за последно изречение в Именника. Всъщност това е първото изречение от книга шеста на Хроника на Георги Акрополит, в което се говори за делата на цар Навуходоносор и други асирийски царе. Това изречение е следното „А това бяха ассирийските царе, от които произлезе цар Навуходуносор...” или в друг вариант „След по-преди казаните асирийски царе царува също казания по-преди Навуходоносор 24 години.” Следва историята за делата на Навуходоносор ІІ Велики, легендарният вавилонски владетел, царувал в началото на 6 век преди новата ера, укрепил Вавилон и завоювал Сирия.

     Това следващо Именника изречение в текста, определя владетелите изброени преди това за асирийски, което разбира се може да се е получило "автоматично", но може и да не е. Също една необяснима асоциация, който караше изследователите на Именника да го разглеждат като "вмъкнат" в останалият текст на историческия Хронограф.

     Владенията на Селевкидите били доста обширни. Те обхващали земите в Мала Азия, Сирия, Партия и т.н., т.е. център на техните владения били земите на древна Асирия. Там се намирала и тяхната столица Селевкия, основана край бреговете на река Тигър в древна Месопотамия. В този смисъл Селевкидите са имали същото право да се представят за наследници на асирийските владетели, каквото право например е имал Птолемей І Сотер в Египет да се представя за потомък на фараоните и техните династии.

     Изхождайки от родоначалника Авитохол – Антиох, следващите царе от династията Дуло са считани от автора на историческия Хронограф, част от който е Именника, за потомци на Селевкидите, а оттам и на древните асирийци. Ето така нареченото от някои „последно” изречение от Именника, всъщност се явява поредно изречение в Хронографа, ако и да е преписано директно от Хроника на Георги Акрополит.

     Още от времето на откриването на Именника и публикуването му през 1866 г. от Андрей Попов, той е определен от руския изследовател за „вставка”, т.е. за вмъкнат текст в историческия Хронограф, от който е част. Доказателството, че името на първия владетел Авитохол отговаря на това на Антиох, за пръв път от времето на проучване на Именника показва, че той не е „вмъкнат” текст, а логична съставна част от текста на Хронографа.
     За идеята че текстът на Именника, поместен след книга ІV Царства, се явява своеобразен Паралипоменон, който следва книга ІV Царства в Библията, виж статията на Димитър Пеев -

http://www.slav.uni-sofia.bg/naum/node/1615

     Всъщност да отбележим отново, че сензации няма. Просто твърде дълго време ни сочеха Луната и казваха „Това е!” и "Вижте колко е интересно там!". Да наистина е интересно. Но се оказа, че още по-интересна е Земята... И че нашата ранна история се е развивала именно там...!