Какво означава името Дуло и откъде произхожда

 

Поредицата от статии, които следват, може да се нарече сензационна. В известен

смисъл това е така. Новите разкрития около Именника на българските князе (ханове)

изглеждат прекалено неочаквани. Понеже всички те водят в една нова неочаквана

посока. От друга страна сензация няма. Има единствено приемственост или т.нар.

континюитет, за съжаление дълго време пренебрегван от изследователите на

българската история.

     Както отбелязах в предишния постинг, в началото на новата ера, в

северночерноморското Боспорско царство, със столица Пантикапей (днешен Керч), на

власт идва нова династия. След управлението на Митридат VІ Евпатор и синът му

Фарнак ІІ, до властта се домогва Асандър, който разбива наследниците на Митридат и

се жени за дъщерята на Фарнак ІІ Динамия. Динамия освен наследничка на Митридат

VІ е потомка и на Антиох ІV Епифан. Тридесет годишното управление на Асандър е

свързано със строежа на отбранително съоръжение срещу варварите – т.нар. Асандров

вал, отделил Керченския пролив и столицата на Боспорското царство от останалата

част на Крим.
     От брака между Асандър и Динамия се ражда наследникът Аспург. Той поема

властта в самото начало на новата ера и управлява до 38 г. През 14 г. Аспург получава

римско гражданство от император Тиберий Юлий и титлата „приятел на римския

народ”. По съвет на римляните, които вече имат влияние над това северночерноморско

царство, Аспург се жени за тракийската принцеса Гепепирия (Хипепирия), дъщеря на

сапейския цар Котис ІІІ. В резултат на този брак и римското гражданство, пълната

титла на владетеля става Тиберий Юлий Раскупорис І Аспург. Неговите наследници,

които управляват Боспорското царство до края на V век, са известни с три названия –

Аспурги, Раскупориди и Тиберий Юлии. Аспург управлява около 30 години. От брака му

с тракийската принцеса се раждат двама сина – Тиберий Юлий Митридат VІІІ и

Тиберий Юлий Котис І. След първоначалното управление на Митридат VІІІ Аспург

римският император Клавдий предпочел управлението на Котис І Аспург, който с

римска помощ отстранил брат си от престола и поел властта. По това време римските

войски и флот предприели поход срещу Танаис (при устието на река Дон) и подчинили

отпадналите приазовски градове. Котис І Аспург управлявал до 63 година, когато

властта поел синът му Тиберий Юлий Раскупорис ІІ Аспург.
     Тиберий Юлийте управлявали без прекъсване до средата на ІV век, когато

настанали смущения свързани с движението на германските, славянските и другите

племена и появата на хуните в Европа.
     Последния известен владетел от тази династия е Тиберий Юлий Дуптун, който

според едни управлявал в началото, а според други в края на V век.
Дали това обаче е бил последния наследник или може би наместник на тази династия?     
      През V- VІІ век Боспорското царство става обект на борба между готи, хуни, тюрки,

византийци и разбира се местните владетелски родове.
     През 474 Пантикапей, столицата на Боспорското царство, е завладян или по-точно

овладян от утигурите. Около 523 г. по времето на византийския император Юстин (518-

527) Източната римска империя поема контрола над голяма част от Боспор.

Византийците започват активна мисионерска дейност, под чието влияние един от

вождовете на утигурите Грод (Гордас) приема християнството. Следват метежи,

убийството на Грод и възвръщане на хунското присъствие в района. Наблюдават се

пожари и разрушения в Пантикапей, Тиритака, Фанагория и на други места. Скоро след

хунския метеж, император Юстиниан изпраща войска, която отново отвоюва Боспор.

Така размирно продължават и следващите десетилетия. С известни прекъсвания,

Византия запазва властта над западната част на Боспорското царство – Пантикапей и

околните градове – утигурите и оногурите се консолидират около Фанагория, на

източния бряг на Керченския пролив. Тези земи, най-вероятно в началото на VІІ век

стават център на т.нар. Велика България. В тази сложна политическа ситуация – тюрки,

хуни, византийци, вождът на българите Кубрат успява да извоюва независимост и да

поеме самостоятелно управление върху голяма част от земите на бившето Боспорско

царство.
     През 70те години на VІІ век нахлуването на хазарите в земите на Боспорското

царство отбелязва нов повратен момент в историята на региона. Това нахлуване е

свързано отново с палежи, разрушения, убийства и политически превратности. В

резултат на това една част от българите под предводителството на Аспарух (Исперих)

се оттегля на изток и се установява в близост до делтата на Дунав, в т.нар. Онгъл,

днешен Буджак.
      Именникът на българските князе (ханове) започва с владетел от рода Дуло, който

управлявал 300 години. Вторият владетел, посочен в Именника, управлявал 150

години, също е от рода Дуло. Следва наместник, след което отново владетел от рода

Дуло. Следва втори наместник. Както посочва Именникът, тези петима владетели

държали княжеството от оная страна на Дунава, с остригани глави. Следва Исперих

княз, който дошъл от тази страна на Дунава. Княз Исперих е също представител и

наследник на рода Дуло.
     Като имаме предвид историята на земите от които идва Аспарух и в която са живели

неговите предци, не трябва ли да потърсим под царското име Дуло името на

известната в недалечното минало династия на Тиберий Юлиите? Не отразява

ли всъщност името Дуло почетното име Юлий? Да не забравяме че името Юлий

всъщност е Йулий, а на латински Iulius или Iulus.
     Ако направим кратък преглед на името Юлий в различните съвременни европейски

езици ще установим следното. На френски същото това име или по точно

първата буква Й (I) преминава в Ж (J) – на френски Жул, Жулий. На английски същото

това J се чете като Дж - Джулия, Джулай и т.н.
     На унгарски Юлий (Iulius) се предава чрез начален звук, който на български е звук

между Г/Д. Затова унгарското Гюла или Дюла означава същото - Юлий. Днешният

румънски град Алба Юлия, на унгарски гласи Гюла (Дюла) Фехервар, което предава

директно името на града.
     От друга страна, царското име на владетеля Аспарух също показва приемственост с

това на основателя на династията Аспург І - Тиберий Юлий Раскупорис І Аспург.
    

  



     На снимката - меден асарий на Аспург І 14-38 година, сечен в Пантикапей.

На лицевата страна е изобразен владетелят Аспург І (дясно), а на обратната страна

император Тиберий Юлий (надпис KAISAROS TIBERIOY)



(следва продължение)