Демонстриране на приемственост между ранните български князе, владетелите на северночерноморското Боспорско царство и династията на Селевкидите

 

     В продължение на дълги години приемствеността между ранните български владетели с управлявали по рано династии и владетелски родове или не беше изобщо търсена или беше търсена в неясна и неизвестна посока.

     Това доведе до редица обърквания по отношение произхода на древните българи и техните управляващи родове. Те бяха извеждани от тюркски такива, хунски, персийски, сарматски, скитски, фински и т.н. Така на практика почти не остана племенна общност от времето на Великото преселение на народите, която да не беше спрягана за родствена с тази на българите.

     Велика България на владетеля Кубрат, през първата половина на VІІ век, възниква върху земи управлявани от началото на новата ера до V век, а вероятно и по-късно, от северночерноморската династия на Тиберий Юлийте, известни още като Аспурги.

     Тези владетели управляват в продължение на пет века Боспорското царство, със столица Пантикапей, на Кримския полуостров. Столицата Паникапей се намира точно срещу познатата ни от ранната българска история Фанагория, които два града са разположени от двете страни на Керченския пролив, наричан в древността Боспор кимерийски или Кимерийски Боспор. Този пролив свързва Азовско море (Меотида) с Черно море (Понт Евксинский). Този пролив на практика свързва богатите на жито, руди, риба и ценни кожи северночерноморски земи с римските провинции в Мала Азия, на Балканите и Средиземно море.

    
     Карта на Черноморието през античната епоха (на украински)



     В предишните статии вече повдигнахме няколко тези по различни въпроси, които ако и неочаквани, намират връзка една с друга, а също и с логиката на историческото развитие на Северночерноморскитите земи и управляващите в тях родове и династии.

     Вече изказахме предположението че родовото име Дуло, от Именника на българските князе (ханове) отговаря на името Юлий (Iulius), а възможно и De Iulius. Т.е. първите български владетели търсят и подчертават връзката си с династията на Тиберий Юлиите известни още като Аспурги, управлявали Боспорското царство през І - V век.

     Изказахме и мнението за връзка между династията на Селевкидите и боспорските владетели, откъдето предположихме, че името на легендарния владетел Авитохол, с който започва Именника българските князе, всъщност е Антиох. Познаваме цели тринадесет владетеля с името Антиох от династията на Селевкидите. На гръцки името се изписва като Ἀντίοχος, като е възможно гръцката буква ν (ню) да е била разчетена като латинската v (ве) и съответно името Антиох като Автиохос или Авитохол.

     Потвърждение на тази изненадваща теза намираме в името Селевкий (Селевкия) Симеклит, споменат като български владетел в „Български апокрифен летопис” от ХІ век.
       Друго потвърждение за връзката между първите български владетели и Селевкидите намираме и в т.нар. от някои изследователи „последно” изречение от Именника, което гласи – „След по-преди казаните асирийски царе, царува също казания по-преди Навуходоносор 24 години.” Т.е. българските владетели са считани за асирийски, понеже владенията на Селевките обхващат по-голямата част от земите на древна Асирия.

     Връзка между първите български владетели, боспорските царе и Селевкидите виждаме и в приемствеността на един царски знак – шестлъчевата звезда.
     Нейни изображение срещаме върху печата на княз Тервел, върху монети на боспорските царе, върху различни предмети свързани с управлението на Селевкидите.





     Оловен печат на владетеля Тервел, VІІІ век, с изображение на две шестлъчеви звезди.







     Златен статер на владетеля Тиберий Юлий Рископурид ІІІ (210-228) на аверса, Боспорско царство. 
     Върху реверса е изобразен император Елагабал (218-222), надпис DIF и шестлъчева звезда.







     Мина (мярка за тежест) на Антиох ІV Епифан (175-164 г.пр.н.е.), с изображение на две шестлъчеви звезди, Селевкиди.


     Още едно съответствие между посочените владетелски династии намираме и във връзка с друг владетелски знак - повезката около косата. Тази повезка около главата изглежда била характерна както за владетелите, така и за определена част от поданиците.

     От „Отговорите на папа Николай І по допитванията на българите” от ІХ век, научаваме за повезката от ленен плат, която българите носели пристегната около главата си.
   Отговор номер 66 гласи „Вие твърдите, че гърците ви забраняват да влизате в църква с превръзка от ленен плат, която носите на главата си… Впрочем това, което се казва за покривалото, трябва да се съблюдава – вярваме – и относно навитата превръзка.”

     С подобна превръзка (повезка) около главата са изобразени, както владетелите от боспорското царство и по-ранните северночерноморски владетели, така и тези от династията на Селевкидите.





Монета на Антиох І Сотер (281 - 261 г.пр.н.е.), Селевкиди