Шестлъчевата звезда от печата на Тервел и монети на боспорските царе

      Осемлъчевата и шестлъчевата звезда се оформят като особени символи още от времето на човешката праистория. Популярен е символът на осемлъчевата звезда, който често се среща върху владетелски монети, печати, пръстени, скулптури и барелефи, във вековете преди новата ера. Осемлъчевата звезда - слънце се среща и като защитен символ върху щитовете, дрехите и доспехите на войните. Тази осемлъчева звезда се среща наред с християнските символи и през християнския период, след ІV век, преминава през цялото Средновековие, че и до ден днешен. Но на този символ ще бъде посветен отделен постинг. 

     От времето на Първо българско царство и времето на първите български владетели, днес разполагаме с ограничен брой находки, материали и инсигнии, показващи царска или друга върховна власт. Това впрочем прави находките, с които разполагаме още по-ценни за нас.

     Една от тези известни находки е печатът на цар Тервел (700-721), който днес се съхранява в колекцията на Дъмбъртън Оукс, едновремешно богато имение, днес част от Вашингтон. Т.нар. печат или моливдовул е изработен от олово, в началото на VІІІ век. От едната му страна е изобразен цар Тервел, а от другата лигатура и надпис на гръцки „Богородице, помагай на кесаря Тервел” 


 

На снимката - лицевата част на печата на кесаря Тервел, VІІІ век

     Българският владетел е представен с дълга коса, облечен в ризница и с копие в дясната ръка, а в долната лява част на печата има изображение на конник. От двете страни на владетеля са изобразени две шестлъчеви звезди.
     Не е тайна, че печатът е изработен по византийски образец. Няколко византийски императори от този период са били представяни по същия начин.





На снимката - монета на Константин ІV Погонат (648-685).

    
     Най-интересната особеност на печата на Тервел са може би двете шестлъчеви звезди. Какво представляват те?
     
     Както споменахме, малки осемлъчеви и по-рядко шестлъчеви звезди се срещат и върху византийските монети, но винаги изобразени на реверса, наред с различни други образи и символи и не се срещат таква до образа на владетеля върху аврерса. 

     Можем ли в такъв случай да приемем шестлъчевата звезда също за византийско влияние върху печата на нашия владетел? 

     Вероятно можем. Но тук ще дадем няколко примера от изображения върху монети на владетели от северночерноморското Боспорско царство, от династията на Аспургите.

     Особено интересна е една монета от времето на Савромат ІІ (174-210), на която до образа на владетеля върху аверса е изобразена също шестлъчева звезда.




На снимката - монета на Тиберий Юлий Савромат ІІ (174-210) 
Върху аверса е представен образът на владетеля, шестлъчева звезда и буква В
Върху реверса е представен конник в триумфална поза и надпис на гръцки BACILEOS SAUROMATOU

     Действително и при боспорските владетели срещаме шестлъчева и осемлъчева звезда, най-често изобразена върху реверса, наред с други символи и образи.
 

      На снимката - статер, Боспорско царство. На аверса е изобразен Тиберий Юлий Рискупорид ІІІ (210-228). Надпис на гръцки BASILEOS RISKOUPORIDOS
     Върху реверса е изобразен император Елагабал (218-222), надпис DIF и шестлъчева звезда.

     По образите върху монетите от Боспорското царство може да си представим как са изглеждали първите български владетели на юг от Дунав. Може да видим техният чисто европеиден, скитско-тракийски антропологичен тип, може да видим различни символи на властта и характерните препаски (превръзки за стягане на косата) върху главите. За тях се споменава в отговорите на папа Николай до българите.



(следва продължение)