Блогът на д-р Иванов

  През V-VІ век от новата ера късноантичните автори за пръв път започват да споменават името „склави” или „склаби”. С него те наричат една голяма част от средноевропейското и северночерноморското население, известно по-късно като словени или славяни. Арабските пътешественици наричат същите тези хора „сакалиби” (саклаби). Когато през V-VІ век славяните стават реален враг на Византийската империя, античните автори започват да обръщат внимание и да описват техния начин на живот, обичаи, начин на воюване и т.н.            Така например Прокопий Кесарийски живял през VІ век ни съобщава доста неща, свързани с начина на живот на склавините и антите, както и това, че те воюват пешком, въоръжени с малки щитове и копия.           В „Стратегикона” от същото това време, края на VІ – началото на VІІ век, се казва че склавините и антите са въоръжени обикновено с две малки копия, а някои и с щитове.            Разполагаме с ценно изображение от ІІ век от гробниците в Пантикапей (днешен Керч, на Кримс

    Изследването озаглавено „За славянското произхождение на дунавските българи” е дело на големия руски учен Дмитрий Иловайски, работил през втората половина на 19 век и началото на 20 век в царска Русия. Изследването върху историята на дунавските българи и отпечатано през 1874 и година по-късно преведено от руски на български, издадено в Букурещ през 1875 от „Дружество за разпространение на полезни знания”. Дмитрий Иловайски (1832-1920)      Счита се, че автор на превода от руски е самият Христо Ботев, но възможно е това да е бил и големият патриот, собственик на издателство Любен Каравелов.      Това изследване и неговата история е уникална поради поне три причини. Първо, то отразява една сериозна тенденция в руската академична школа, застъпена от Юрий Венелин, Александър Чертков, Дмитрий Иловайски и други, която отхвърля тезите на немските и австрийски учени за произхода на древните българи. Именно тези печално известни заключения на учените от края на 18 век и началото на 19 век,

    За да не бъдем обвинени, че търсим винаги разликите между две неща, ще започнем първо с приликите.      На територията на Европа имаме три големите езикови групи, от т.нар. индоевропейско езиково семейство, и няколко по-малки. Трите големи групи езици са - латинската (френски, испански, италиански, португалски, румънски и др.), германската (немски, холандски, английски, шведски, датски, норвежки и др.) и славянската (руски, украйнски, белоруски, полски, чешки, сърбо-хърватски, български, словенски, словашки и др.)       Неслучайно нашият език е поставен от езиковедите в голямата група на славянските езици и е представян като част от южнославянския клон, включващ словенски, сърбохърватски и български.       Основание за това е очевидната и бързодоловима прилика в речниковия състав на славянските езици, в това число и българския. Например на руски казваме – земля, звезда, ветер, вода, дом, лето, брат, сестра, один, жить, пить, река, рыба, осен, ночь, озеро, солнце, зима, снег, голова

  С буквения комплекс KANAΣYBIΓI, изписан в няколко различни варианта, започват редица надписи от времето на владетелите Омуртаг и Маламир.        Вариантите на изписване на това съчетание, освен горепосочения са KANACVBIΓI, KANACVBHΓH, KANECYBYΓH и CANESVBHΓI, както е изписана титлата върху медальона на О муртаг. Титлата се среща всъщност и в още няколко варианта, които също ще разгледаме по долу.          Какво точно означава това съчетание от букви и каква е титлата на българския владетел, записана по този начин, е тема широко дискутирана през последните 100-120 години.         Още навремето В. Томашек разделя буквения комплекс на κανας υβιγι като първата част счита най-вероятно за грецизирана форма на тюркска титла qan (или khan), която е от по-нисък ранг от титлата „хакан”. В. Бешевлиев обаче отхвърля това разделяне на буквеното съчетание и се спира на варианта κανα ςυβιγι. Основанията му за това са няколко. Първото е чисто граматично, по отношение на правилата в гръцката граматик

  Преди да започна темата се налага на направя едно уточнение. След толкова различни мнения, каква трябва да е титлата на първия български владетел преминал Дунава, основател на Първо българско царство, вече и аз се затруднявам да намеря правилния отговор. По традиция от последните няколко десетилетия Аспарух най-често беше наричан хан Аспарух. Преди това и едновременно с това е наричан още княз, цар, кан, кхан, кана, кхан-ю и т.н. Поради тази причина засега считам въпроса с титлата за второстепенен въпрос. Както и да наречем първия български владетел (стъпил южно от Дунава), стига да изпитваме национално признание и национална гордост, останалото не е от толкова първостепенно значение.               Името на първия български владетел е записано в историческите извори в няколко варианта. В гръцките хроники името е записано като Аспарух (Ασπαρούχ), както е и придобило популярност по-късно. В арменска география от VІІ век името е записано като Аспар-хрук. В анонимна българска хроника от

  Преди няколко години попаднах на учебник по История на България за 5 клас. Там на една от страниците бяха дадени три хубави цветни снимки - на Тракийския конник на Мадарския конник и на Свети Георги, подредени една да друга. Въпросът към децата беше, какво е общото между образите на тези трима митични герои, на което горките деца трябваше да отговорят, че общите черти са всъщност само съвпадение и случайност. И че тези различни изображения на Конника - победител и защитник, не си приличат… Ами така де, има няма 90 процента прилика в начина им на изображение.                    По същия начин в музея, който се намира под Мадарския конник, работещите там, ти обясняват че оброчните плочки с изображение на Тракийския херос (Тракийския конник), намерени на същото това място, нямат нищо общо с издялания горе на скалата релеф. Е нямат, поне не повече от 90 процента прилика в иконографията...                    Разделянето на българската история на такава преди и на такава след 680/681, годи

  Този постинг посвещавам на Иван Симеонов.        През 1878 година след близо пет века османско иго, България отново възвръща независимостта си. Е, не пълната си независимост, и далеч не във всички територии населявани от етнически българи, но е поставено едно ново начало.        Днес все още пазим добре спомена за това петвековно османско робство, когато не съществува българска държавност, когато българската държава липсва от картата на Европа.  Сравнително добре запазен е и материалният спомен от присъствието на Османската империя на Балканите – джамии, базари, имарети, чешми, мостове, бани и т.н., строени през периода 14-19 век.  Също толкова добре запазен е и нематериалния спомен за присъствието тук на тази империя. В българския език все още се използват стотици думи, дошли от турския език, арабския, персийския. Тези думи всъщност са толкова много и са навлезли в толкова много сфери на бита, че трудно може да направим преглед дори и на една малка част от тях.        От това време,