Крали Марко и Тракийският конник

 Преди няколко години попаднах на учебник по История на България за 5 клас. Там на една от страниците бяха дадени три хубави цветни снимки - на Тракийския конник на Мадарския конник и на Свети Георги, подредени една да друга. Въпросът към децата беше, какво е общото между образите на тези трима митични герои, на което горките деца трябваше да отговорят, че общите черти са всъщност само съвпадение и случайност. И че тези различни изображения на Конника - победител и защитник, не си приличат… Ами така де, има няма 90 процента прилика в начина им на изображение.         

    По същия начин в музея, който се намира под Мадарския конник, работещите там, ти обясняват че оброчните плочки с изображение на Тракийския херос (Тракийския конник), намерени на същото това място, нямат нищо общо с издялания горе на скалата релеф. Е нямат, поне не повече от 90 процента прилика в иконографията...         
    Разделянето на българската история на такава преди и на такава след 680/681, годината на основаването на Първо българско царство, оказа сериозни негативни последици върху българското национално съзнание и родова памет. Прекъсна връзката с античността, с тракийските царства, с праисторията. Прекъсна връзката с предания, запазени на Балканите в продължение на хилядолетия. Това, до голяма степен изкуствено деформирано и измислено прекъсване, не позволи да бъдат разбрани и правилно разтълкувани много събития и факти, свързани с българската история и традиция.         
    Едно от тях е образът на Тракийския конник, легендарният защитник, владетел и покровител на хората, на балкано-трако-българското племе.    
    Тракийският конник (херос – герой) е може би най-популярното анонимно божество на трако-балканското население от най-древни времена. Открити са над 3000 оброчни плочки, посветени на този герой от земите на България, от територията на съседните държави и дори и от по-далечни страни.  
    Така нареченият Тракийски херос съчетава в себе си представата за тракийския герой, за тракийския цар - и в двата случая покровител и защитник на хората - яхнал своят кон, най-често държащ копие в ръка. Както се вижда от многобройните релефи, конникът често е изобразяван като преследващ диво, а понякога и митично животно, като в повечето случаи, позата му е статична, триумфираща.         
    За да обясним появата на този легендарен образ, трябва да се върнем доста назад във времето, в V-ІV хилядолетие пр.н.е., от което време има регистрирани следи за опитомяването на коня. Кости от кон, крава, прасе, овца и други домашни животни се срещат още в онази далечна от нас каменно-медна епоха, а дори и от по-рано. Какво на практика означават тези следи от присъствието на домашни животни? В известен смисъл означа, че щом имаш крава пиеш мляко, а щом имаш прасе, ядеш месо през зимата и т.н.         
    А щом имаш кон?         
    Опитомяването на коня, както и другите изключителни събития през праисторията – откриването и обработването на металите, изнамирането на колелото и колесния транспорт и т.н. дало нови измерения на човешкия бит, на човешката култура.         
    С опитомяването на коня, разстоянията изведнъж станали по-малки, а мисълта на човека по-широка. Човек на кон можел да обхване разстояния немислими за представите на един човек пешак, дори бил той и бързоходец. Да не говорим за физическото предимство на човека на кон, пред другите – спешените.         
    Така образът на конника, на конния владетел, извършвал походи, подвизи и геройства в продължение на векове, и по-точно на хилядолетия, заляга силно в представата на трако-балканско население. Този конник, владетел и покровител, в обширното пространство между Карпатските планини и Бялото море, и отвъд тях, е толкова силно залегнал в съзнанието на местното население, че намира различни въплъщения в различните епохи, при различни исторически обстоятелства.         


   

    От праисторията до първите векове на новата ера, Конника Герой е познат просто като Конника или Героя (Хероса) – Тракийския Херос.    
    В християнството, което става официална религия в Източната римска империя, след началото на ІV век, образът на конния герой, защитник и покровител на населението, преминава в образите на цели трима християнски светци - Свети Георги, Свети Димитър и Свети Мина. И тримата са изобразявани на кон, с копие в ръка, като разбира се това важи най-вече за образа на Свети Георги – Победоносец.         
    Паралелно с това срещаме легендарния Тракийски герой изсечен и в скалите на Мадара. Независимо, че е бил създаден по заповед на някои от първите български владетели, Мадарският конник е също едно от  изображенията на Тракийския херос. Иконографията на релефа съвпада на 90 процента с иконографията на Тракийския конник. Още повече споменахме, че под скалите на Мадара е намерено светилище именно на Тракийския херос.         
    По време на турското робство, поробеното балканско население отново си спомня за своя герой и покровител – Конника герой – Крилатият конник - Крали Марко. Интересно е, че този герой съжителства с вече затвърдения християнски образ на свети Георги. Да, но както споменахме, традициите са така дълбоки и песенното творчество, предаващо подвизите на Конника герой, така богато, че е било невъзможно всичко това да се вмести единствено зад образа на Свети Георги.          
    Всеки от нас, като малък, е слушал легендите и песните-предания свързани с Марко Кралевич. Слушал е за неговия кон Шарколия, за това как освобождава три синджира роби, за борбата му със самовилата, която е заключила изворите, за битките му с Муса Кесаджия и Черен арапин, за това как премахва своите съперници като Секула Детенце, Дете Голомеше и т.н. Изобщо интересни и вълнуващи легенди, в които е отразена една пак да повторим хилядолетна традиция.         
    Легенди за Крали Марко са се пеели вероятно и по времето на римското робство в българските земи – от 1ви до 7 век. Само може да предполагаме какви са били неговите съперници тогава, как са се наричали и какви са били неговите подвизи. Но може да предположим, че със сигурност те не са били много по различни от онези, за които се е пеело по време на турското робство, като само имената са били различни.         
    Официалната наука свърза образа на Крали Марко с този на прилепския крал Марко Мърнявчевич, роден през 1335 и загинал през 1395 в днешна Румъния. Същият този Марко, който е обявен за крал от сръбския владетел Стефан Урош, а по-късно става васал на османския султан. Това веднага породи и неудобния въпрос - Как е възможно най-известния епически герой на Балканите, да е бил османски васал? И както се казва, това беше поредният повод за спекулации, подигравки и социално-исторически нихилизъм, роден от неправилната и дълбоко вредна представа за липса на приемственост в историята на българските земи, от древността до днес.
         Какво представлява всъщност името Крали Марко?         
    Тракийските племена наричали коня – „марк” (марка). От същия корен е и румънската дума "мън" - "жребче", вероятно и "армазар" - "жребец". Дори в далечен Китай, конят и до днес се назовава "ма" (маа). Днес в съвременния български "Марко" наричаме по-малкия „брат” на коня - магарето. В такъв случай съчетанието "Крали Марко" означава просто "Царският (кралският) конник", а защо не и "Крилатият конник".         
    От тракийско време са запазени местни имена на крепости и селища като Маркипетра, Маркодава, Маркерота и др. Тракийското название на коня «марк» обяснява многобройните съществуващите днес имена на местности като Марков камък, Марков град, Маркова стъпка, Маркова могила, Маркова клисура и т.н., които не означават нищо друго освен Камъка на конника, Града на конника, Стъпката на коня, Конската могила, Конската клисура и т.н.       
    В древния град Пловдив, най-малкото от седемте тепета беше наречено Марково тепе. Било е свързано със същите древни предания. Близо до Пловдив в полите на Родопите се намира село Марково. Село Марково има и в Шуменска област и на други места. Всички тези имена са много древни и не са свързани с името на средновековния васал Марко, а с праисторическия спомен за коня, и за Конника Герой.
 




     На снимката - Крилатият конник се бори с ядрения змей - скулптура озаглавена "Доброто побеждава злото", от Зураб Церетели, пред централата на ООН в Ню Йорк.