На какъв език е написана титлата КАНАСЮБИГИ ?

 С буквения комплекс KANAΣYBIΓI, изписан в няколко различни варианта, започват редица надписи от времето на владетелите Омуртаг и Маламир.       

Вариантите на изписване на това съчетание, освен горепосочения са KANACVBIΓI, KANACVBHΓH, KANECYBYΓH и CANESVBHΓI, както е изписана титлата върху медальона на Омуртаг. Титлата се среща всъщност и в още няколко варианта, които също ще разгледаме по долу.     

    Какво точно означава това съчетание от букви и каква е титлата на българския владетел, записана по този начин, е тема широко дискутирана през последните 100-120 години.    

    Още навремето В. Томашек разделя буквения комплекс на κανας υβιγι като първата част счита най-вероятно за грецизирана форма на тюркска титла qan (или khan), която е от по-нисък ранг от титлата „хакан”. В. Бешевлиев обаче отхвърля това разделяне на буквеното съчетание и се спира на варианта κανα ςυβιγι. Основанията му за това са няколко. Първото е чисто граматично, по отношение на правилата в гръцката граматика. Второто основание е в засвидетелстваните титли от българския владетелски двор, в които срещаме титлата κανα, а те са κανα βοιλα κολοβρον, както и βαγατουρ κανα и споменатият в списъка на българските пратеници в Цариград през 869-870 - cannataban. В този ред може да добавим и титлата на българския престолонаследник записана като καναρτικείνος.       

    Независимо от многобройните споровете дали титлата на българския върховен владетел и гласяла КАН, ХАН или КАНА, все пак тя изглеждаше сравнително ясна и добре открояваща се в надписите. По трудно обаче можеше да бъде определена втората част от съчетанието KANAΣYBIΓI, както и да бъде обяснено нейното значение. Отново Бешевлиев, се спира на предложеното от двама автори преди него тълкувание, което определя втората част на титлата като равнозначна на  sϋ-beg-i със значение „господар или началник на войската”. Нашият учен обаче прави уговорката, че едва ли това е първоначалната титла на българския владетел. Де факто той няма нужда да се обявява за началник на цялата войска – българският владетел по всички правила на върховната си власт е такъв.       

    Изписана на гръцки, официалната титла на българския владетел, по времето на Омуртаг и Маламир, гласи Ο εκ Θεου άρχων или в превод „От Бога архонт” или „От Бога владетел”. Тази титла се явява както в първобългарските надписи, така и във византийските извори. В някои от каменните надписи тя се среща едновременно с титлата KANAΣYBIΓI. Това е твърде интересна особеност и поставя въпроса за тъждествеността на двете титли - καναςυβιγι и εκ Θεου άρχων.       

    За да отговорим на въпроса какво е точното значение на първобългарската титла, първо трябва да определим как е правилното разделяне на думите в словосъчетанието канасюбиги - като κανας υβιγι или κανα ςυβιγι ?       

    Отговор за това може да потърсим в известния „хамбарлийски надпис” от времето на Крум. Този надпис е открит край село Маломирово, Елховско, описващ войната на Крум с Византия, а използвана в него титла за обозначаване на българския владетел е AРХОN YBHNГH. Това свидетелство често се подминава от изследователите поради не съвсем точното позоваване на факта, че титла „канасюбиги” се среща само за времето на управлението на Омуртаг и Маламир. Но ето че тук срещаме практически същата титла, в която „канас” е заменена с гръцката титла „архонт”. Точно този надпис ни показва, че втората част от съчетанието καναςυβιγι е именно υβιγι, в случая изписана като YBHNГH. Следователно първата част е KANAC, което очевидно е тъждествено на гръцкото AРХОN т.е. „владетел”.       




   Препис на т.нар. Хамбарлийски надпис с титлата Архон У Биги, по Ст. Ваклинов


    Имаме и още подобни примери. В надпис от времето на Омуртаг (номер 66 по Бешевлиев), титлата е изписана като KANAC BIΓI. Въпреки че наличието на празно място (интервал) може да се счете за случайност, тук надписът е изписан именно по този начин.       
    Може да приемем, въпреки някои спорни моменти, че и надписът върху медальона на Омуртаг е разделен по подобен начин – CANESV BHΓI.       
    Поради наложените представи за тюркския произход на българските военни и царски титли, изследователите търсеха в титлата κανας, някоя подобна титла, разпространена сред народите от тюркско-алтайската племенна група. В първобългарските надписи обаче титлата KANAC се явява и като KANEC и под формата KANNAC изписана с двойно „N” в средата. Според Бешевлиев в този последния случай се касае може би за диалектна форма или за предаване на меко -n.       
    Всичко разгледани примери показват опит да се предаде възможно най-правилно, с гръцки букви, титлата „КНЯЗЬ” или „КНЕЗЪ”. Тези които допускаха подобно предположение подчертаваха, че в старобългарската литература титлата е записана като „кънѧѕь", което не отговаря точно на тази от каменните надписи. Но така или иначе връзката между двете е разглеждана като напълно възможна.         
    Окончателен отговор на този въпрос за титлата ни дава втората част от съчетанието, а именно VBIΓI – „ЮБИГИ”, записано още като BHΓH - „БИГИ”, BYΓH – БЮГИ и BHNГH – „БИНГИ”.       
    Запознатите с украйнския език знаят за една негова важна особеност. В днешния украински език съществуват четири знака за звука –и, а именно – и, й, i, п . Много често редица гласни от познатите ни в български или руски език думи, в украйнски звучат непривично за нас, поради замяната на съответната гласна със звука -и. Така например руската дума „комната” – стая, на украйнски звучи като „кiмната”. Думата „конь” на украйнски е „кiнь”, а „конен” е „кiнний”. И така може да дадем стотици примери за тази особеност на украйнския език.       
    Според сведенията на някои антични автори столицата на Велика България е град Фанагория. Фанагория се намира от едната страна на Керченския пролив, който свързва Черно с Азовско море. От другата страна, срещу Фанагория, се намира древният град Пантикапей, сегашният Керч, столица на Боспорското царство. В Пантикапей, от римско време – края на І век пр.н.е. – началото на І век от н.е. , в продължение на пет века царува династията на Аспургидите.       
    Ако не беше създадена заблудата за тюркския произход на древните българи, нашите, а и чуждите учени, отдавна щяха да установят че зад думата BIΓI или BYΓH стои старославянската ( или по-точно трако-славянобългарската) дума БОГЪ.        

    Словосъчетанието KANACVBIΓI, в различните му варианти, означава КНЯЗЬ от БОГА. Гръцкото Ο εκ Θεου άρχων – От Бога владетел, представлява най-прекият начин за предаване на първобългарското Князь Божий или Кнезъ Божий.       
   Езикът на който е изписана титлата е старославянски или по правилно е да го наречем трако-славянски език, говорен от населението в покрайните, северночерноморски земи на тракийското ойкумене. По време на римското владичество, този език остава извън сферата на латинско влияние и е близък до средновековния малоруски и езика говорен днес от по голямата част на населението на Україна.       
    Накрая ще завърша с думите, с които започнах предишния постинг. В продължение на десетилетия наричахме първите български владетели ханове, канове и доста по-рядко князе или царе. Нека всеки сам да прецени коя е по правилната титла и да използва тази, която намира за по-подходяща и сполучлива. Да дадем време на новите доказателства да улегнат, преди да бъдат приети или може би отхвърлени.        
    Да не отхвърляме напълно и варианта титлата KANACVBIΓI да е звучала и като КАНА со БОГА.


     Заповече информация по въпроса препоръчвам статията на Иван Т. Иванов -
http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Titlata%20kanasuvigi%20-%20Shumen%202010.htm


  

Златен медальон на владетеля Омуртаг - ІХ век

Надпис - CANESV+BHΓIOMOPTAΓ