За името на Аспарух

 Преди да започна темата се налага на направя едно уточнение. След толкова различни мнения, каква трябва да е титлата на първия български владетел преминал Дунава, основател на Първо българско царство, вече и аз се затруднявам да намеря правилния отговор. По традиция от последните няколко десетилетия Аспарух най-често беше наричан хан Аспарух. Преди това и едновременно с това е наричан още княз, цар, кан, кхан, кана, кхан-ю и т.н. Поради тази причина засега считам въпроса с титлата за второстепенен въпрос. Както и да наречем първия български владетел (стъпил южно от Дунава), стига да изпитваме национално признание и национална гордост, останалото не е от толкова първостепенно значение.         

     Името на първия български владетел е записано в историческите извори в няколко варианта. В гръцките хроники името е записано като Аспарух (Ασπαρούχ), както е и придобило популярност по-късно. В арменска география от VІІ век името е записано като Аспар-хрук. В анонимна българска хроника от 11 век името е записано като Испор – Испор цар. В трите известни преписа на Именника на българските князе, името е предадено в три близки варианта - Исперих, Есперих и Есперерих.       
     Според едно от най-известните мнения, застъпено и от В. Бешевлиев, името Аспарух е от ирански, по-точно от алански или персийски произход. Името се обяснява като производно от иранската дума aspa – със значение „кон”. Втората част на името се свърза от някои изследователи с иранското rauka (осетинското орс –бял ) – със значение „светъл”. Така се роди легендата за Белият конник. И действително – какво по-логично от това основателят на Първо българско царство да е яздил светъл (бял ) кон, на който да е преминал Дунава! (В друг вариант името на Аспарух би могло да означава „мощен кон” - аспа-урга. )       
     Във връзка с намереното съкровище от погребението при Вознесенка в днешна Украйна, се появи и тезата че името Еспор (според други Петрос), може да бъде свързано с това на Аспарух - Испор. Етимология на името Еспор е със значение „орел”, отново на някакъв ирански език, но не съвсем ясно на кой точно.       
     Известни са и някои бегли опити името на първия български владетел да бъде свързано по някакъв начин с тюркските езици, но тези опити са съвсем безуспешни.       
     Дългото взиране на изток – към Средна и Централна Азия, не позволи на българските, съветските и западните учени да отбележат няколко очевидни факта.       
      Впрочем т.нар. автохтонисти, а и други непредубедени учени, отбелязаха връзката между името Аспарух и това на пълководеца на Източната римска империя Флавий Ардабур Аспар, живял през V век, гот или алан по произход. Намерена беше и връзката между последната част от името на българския владетел  „рух” или „рих” и готското „рих” (пример Теодорих), със значение „рекс” – т.е. цар, предводител (латински rex, regis ). Същата наставка се среща и в галското (келтското) „рикс”, например в името Верцингеторикс.     
     Същата тази титла е позната и сред траките под формата „рез”. Рез е митичен цар на едоните, участник в Троянската война.       
     Наставката „рих” – „риг” освен в името на Аспарух, се среща и при Телериг, български владетел управлявал от 768 до 777 година.       
     Действително, последната част на името Аспарух е отделна и най-вероятно означава царска титла. Доказателство за това са формите Испор, където това „рих” „рух” липсва, а е заменено от титлата „цар” – Испор цар. Във варианта Еспере-рих от Именник на българските князе титлата –рих е специално подчертана, както и в арменския вариант на името - Аспар-хрук.       
     Името на първият български владетел, записано в анонимната българска хроника от 11 век, Испор днес изглежда малко необичайно. Но може да кажем че това е така единствено поради непознаване историята на българските земи в древността. Така името Испор не би изглеждало необичайно, ако българският народ познаваше добре имената на древните тракийски владетели и изобщо имената на древните траки.        Името Раскупор е царско име и е свързано с няколко владетели от династията, управлявала одриското царство. Раскупор е син на Котис, живял през І ви век пр.н.е. Неговият син също се казва Раскупор. Съдбата на двамата владетели е свързана с римското нашествие на Балканите и завоюването на тракийските земи.       
     Кетрипор е друг тракийски цар, вероятно най-големият син на Берисад, живял пред ІV век пр.н.е. Управлението му е свързано с военни действия срещу офанзивата на Филип ІІ Македонски на Балканите.       
     Едно от най-разпространените тракийски имена е Мукапор, наред със Севт, Битюс Терес, Котис (по-правилно е да се наричат Витю, Тер, Кот) и други.
     Така името Испор, се вписва съвсем естествено до имената Раскупор, Кетрипор, Мукапор и други.       
     Не случайно тези имена завършват по един и същи начин. Тракийското „пор” означава - дете, чедо, син. То е свързано с латинското puer – дете, момче, син. Свързано е и с руското „парень” – младеж, момък и т.н. Така името Раскупор означава – „син на Раско”, Кетрипор означава най-вероятно „четвърти син” и т.н.         
     Следователно името на първият български владетел в етимологично отношение може да бъде разделено не на две, а на три части – Ас-пар-рух или Ис-пер-рих. Последната част от името означава титлата – цар. Втората означава – син, дете, потомък. Потомък на кого – на Асите, на Язите, или на тези който казвали за себе си „Азъ есмъ” …?        Всъщност и този въпрос не е толкова важен, защото едно име, каквото и да означава (откъдето и да произлиза значението му), е всъщност едносъставно, хомегенно, цяло. Така е и с името на първия български владетел.