Титанът Раковски

    Познаваме големият български син Георги Раковски като революционер, публицист, дипломат, поет и писател. И действително той е такъв -

   „Мисъл и желязо, лира и тръба - всичко ти бе вкупом за една борба!”

     Малко знаем обаче за Георги Раковски като учен. А в полето на науката този велик българин също е постигнал изключителни резултати, за жалост пренебрегвани, и дори разглеждани с насмешка, през целия ХХ век. Но скоро имената на тези, които подцениха научното творчество на Раковски ще бъдат забравени, а неговото име никога не ще бъде забравено, от признателния български народ.

     Георги Стойков Раковски е роден в град Котел. Трудно може да изредим всички известни личности, родени в този български балкански град. Няма да е пресилено ако да кажем, че в началото на 19 век, Котел е политическата столица на България.

     Ето какво заявява сам Раковски в своята започната, но незавършена биография.

     На четири часа път от Котел се намирал стар град под имя Раково. Оттам идвал родът на баща му. „Тойзи град Раково, казва Раковски, е бил отечество храбраго Бояна, кой предвождал цар Симеоновое войнство под цариградските стени и е насилил цариградската стена откъм Златия Врата крепости, а подир бързото примирение цар Симеоново с византийците поради нападенията на маджарите на българските граници Боян е бил избран от Раковското общество на общенароден събор за предводител на войнството, което е било изпроводено против маджарите. Боян е храборно победил маджарите и продрал е до чехите, от де се е завърнал с голяма слава, водящ и много заробени. Раково е разорено от турците много после от паданието на Българии и една част от жителите му се приселили в Котел, а друга в Сливен.”
    
     В този стар български град имало четиристотин дюкяна, в които се е работил мед (бакър). Оттук, предполагам аз, идва и името - бакърово – Раково.

     Но по важното е друго – историческата и родова памет, която се е съхранила в продължение на 9 века от жителите на този град и техните наследници…!

     Следователно съвсем не случайно Георги Раковски проявява такъв интерес към народните старини, към нашата българска история, към нашият български език.

     Малко познат е фактът, че Раковски е говорил и познавал добре близо десет чужди езика – гръцки (и старогръцки), турски, френски, руски, сръбски, влашки (румънски), малоруски (украйнски), персийски, а вероятно и други.

     Научното творчество на Георги Раковски отговаря напълно на изискванията на научните съчинения от средата на 19 век. То е напълно съизмеримо с творчеството на Юрий Венелин, Александър Чертков, Михаил Оболенски и т.н.

     Основните знания за езика, за древната европейска история, Раковски черпи от френски източници и научни трудове на видни френски лингвисти и историци. В този смисъл решаващ е продължилият година и половина престой на младият Раковски в Марсилия, Франция. Този престой е толкова важен за научната му дейност както например престоят му от три години и половина в цариградския затвор и опознаването на цариградската вътрешна политика е решаващ за други негови революционни действия.

     Въпреки архаичния начин на изразяване, който Раковски използва в своите научни съчинения, прозренията му по много от въпросите, свързани с нашата реч, с нашият уникален български език, остават може би ненадминати. Ненадминати остават и прозренията му за разпространението на ранното християнство на Балканите, първом сред македонските и останалите българи (разбирай местните тракийци) и чак няколко века по-късно сред гърците. Невероятни са и прозренията му по отношение на гръцкото племе, с какво то се е занимавало от древни времена, как е поддържало и печелило от езическите светилища и как по късно е прехвърлило същите си тези занимания върху християнската вяра.

     Много интересни са наблюденията на Раковски върху римското владичество по българските земи. За това как част от централна и източна България, Средногорските и Задбалкански полета, старият Балкан остават на практика извън римското управление. (Подобна теза е изказана от съвременни историци по отношение на петвековното османско владичество в българските земи.) Раковски се спира подробно и на присъствието на галатите (келтите) три века преди Христа по българските земи. Галатите на Болг и Брен той свързва с древните българи.
     За научното творчество на Раковски може да бъде говорено много, толкова, колкото и за неговите политически и революционни действия. Бъдещето ще покаже, че действително Раковски е един изключителен български учен от средата на ХІХ век.

 

 https://chitanka.info/text/7408-osnovni-nachala-za-bylgarskata-najstara