Как разчетох тракийския надпис от Кьолмен

 Някой беше написал в един форум, че има два начина да разчетеш древен надпис. Ако ти е дадено свише и двадесет минути, една бира време, са достатъчни, а ако не ти е дадено, и дори да си подготвен, и двадесет години няма да ти стигнат.

     Попаднах на надписа от Кьолмен преди около седем години. Видях го в голямата „История на България”, том 1, С. 1979 г.

  
 
     Знаех отдавна за пръстена от Езерово, затова този надпис много ме изненада. Действително някои от буквите изглеждаха странно. Имаше знаци като - < и обърнато - >, имаше знак - ( и на много места две успоредни черти - ІІ, на едно място дори три - ІІІ. Текстът като цяло изглеждаше доста архайчен, но все пак написан с (старо)елински букви и напълно възможен за разчитане.

     Погледнах първо какво е написано за текста и как е разчетен. И какво прочетох –

Ebar Zes(a) aśn HN etesa igek, a
            N blaba(h)e gn!
            N ua(s?) sn letedn ued(n), ne in dakatr ś!

     О, ужас!
     Възможно ли е да изобщо да има такъв език на земята, в който да съществуват такива думи и да има такава граматична конструкция?! Това разчитане на текста ми заприлича в първия момент на едно бълнуване, което впечатление се подсилваше от „думата” –блабае, която единствено напомняше на –бляблябля...
     Общо взето такова беше цялото разчитане и съответния превод, направен от проф. Вл. Георгиев –

Превод: Ебар (син) на Зеса(с) аз 58 години живях тук.
               Не повреждай този (гроб?)!
               Не осквернявай самия този покойник, за да не ти се направи това (= същото)!

     Ето дотам я бяхме докарали по отношение на траките и техния език! В семейството на индоевропейските езици, поставихме тракийския език самотен и изгубен между албанския, фригийския, арменския и старогръцкия. И всичко, което беше останало от него приличаше на –бляблябля...
     Нищо чудно че днес в България има достатъчно хора, които отказват да се чувстват наследници на древното население, живяло хилядолетия по българските земи. И аз отказвам да съм наследник на някой, които е говорил така – бляблябля...

     Но да се върнем към каменната плоча и надписът вдълбан в нея.
     С нескрит ентусиазъм започнах да разглеждам снимката на плочата и текстът, който се виждаше ясно.
     Със сигурност текстът не започваше от средата, което беше напълно нелогично. И беше своеобразен връх в напълно неадекватното разчитане, предложено ни от проф. Вл. Георгиев. Текстът съвсем явно започваше от единия край на плочата, стигаше до другия и продължаваше, като образуваше лека дъга или спирала.
     Последната част от текста по никакъв начин не беше противопоставена на останалия текст, а беше негово продължение.  Въпросната дума „блабае” не беше друго, а „балбн”.
     Вгледах се в първата част на текста и започнах да я разчитам. Стори ми се че прочетох нещо като „...късен летен ден...”. Тук се смях доста. Така можеше да започва една повест или разказ или есе, но не и надпис върху надгробна плоча.
     Вгледах се по внимателно и по-сериозно в текста. И, о чудо! Забелязах една повтаряща се конструкция, съчетание от три еднакви букви, повтарящи се два пъти едно след друго – ЕДН-ЕДН !
     Дано съдбата да е благосклонна и да намерим още много надписи на тракийски език в българските земи, но мисля си, че такъв рядък шанс една ли ще се появи отново. Такава конструкция, такъв код за разшифроването на целия текст - това наистина беше много рядък шанс, подарък от страна на съдбата!
     При мен не бяха двадесет минути, но за около половин час бях свършил основната работа. Останалите няколко месеца, в които се занимавах с надписа, добавиха само малки детайли към постигнатото в този първи половин час.
     Не помня кой ме насочи към мой бивш преподавател от университета, който се беше занимавал с надписа и имаше няколко публикации свързани с него. Никола Теодосиев откликна веднага и беше така добър да ми изпрати една негова статия на английски “On the reading and date of the Kjolmen Inscription” публикувана в  „Indogermanische Forschungen” 1997. Много интелигентно и задълбочено написана, истинска науча статия.  Но в крайна сметка надписът оставаше неразчетен и въпросите около неговата интерпретация неразрешени.
     Вече бях стигнал до извода, че надписът е посвещение от някого, най-вероятно от съпругата, към починалия тракийски аристократ. Също като при надписът от село Езерово. Затова бях щастлив именно в тази статия да прочета още някои неща около каменната плоча, които потвърждаваха моето предположение. Надписът е бил обърнат навътре към гробната камера, т.е. насочен е само към погребания в нея човек. И по-важното - в същата надгробна могила, е открит и втори гроб, датиран през същия V в.пр.н.е., с погребение на жена, най-вероятно съпруга на починалия знатен тракиец.
     Разбира се Никола Теодосиев започваше четенето на надписа от началото, а не от средата на текста, както при голямото недоразумение, тиражирано в многотомната История на България.
     Изминаха още няколко седмици. Все още не можех да реша голямата дилема дали да приема израза ЕДНУ-ЕДНЕИН-ДАКАТР за число, което обаче би означавало 11, и едва ли 21 или друго двуцифрено двуцифрено число завършващо на едно. В началото на текста имаше и думата „ЛЕТ”, което напълно отговаряше на индоевропейското wet-, а също и на църковнославянското ЛЕТО и в двата случая означаващо „години”. Имаше и едно „АС” или „АСН”, т.е. всичко си идваше на мястото „АС –ЛЕТ – ЕДНУ – ЕДНИН - ДАКАТР”  - АЗ - ГОДИНИ - ЕДИНАДЕСЕТ. Точно така се изписва числото единадесет на старобългарски - ЕДИНЪ НА ДЕСЕ(Н)ТЕ!
     Само че и другата възможност беше доста вероятна – лично име, което да завършва на ЛЕТ, например –АСНЛЕТ – ЕДНУ – ЕДНИМ – ДАКАТР, т.е. Асналет–една-единствена-дъщеря.
     Спрях се на втория вариант, най-вече защото числото 11  беше твърде малко за да посочва годините на някой, който е погребан, или на този, който посвещава надписа. 
     Значението на думата БАЛБН обаче, с която завършваше надписа, беше почти безспорно. Да цитираме Найден Геров и неговия „Речник на българския език” –
БОЛУВАНЪ -  „твърде голям камък или каквото и да е търколено на земята”.
Най-вероятно думата БАЛБН – БОЛУВАН имаше връзка със самия надгробен камък или дори със самия надгробен комплекс-паметник.
     В крайна сметка написах статията, която отпечатах в списанието на чичо Венци Бъчваров, „Завети”. Разбира се от Archaeologia Bulgarica и от други подобни списания, на мои запитвания, дали се интересуват от подобна статия, ми отговориха в стил – „Ти момче се подиграваш с българската наука и нищо не разбираш от тракийския език и бляблябля...”
     Година след това попаднах в нета на няколко страници написани от един македонец за тракийския език. Видях и надписа от Кьолмен, който той беше разчел по приблизително същия начин, но със сигурност без да е видял моята статия, която също беше качена в нета.
     НУАС НА ЛЕТ ЕДНУ ЕДНЕН-И-ДАКАТР.С.ЕБАР четеше македонецът, т.е. НИАС – аз, мен,  –ЛЕТ – година, ЕДНЕН-І-ДАКА – числото 11, НА ЛЕТ ЕДНУ – „в годините на”. Личното име, което се срещаше в текста, той приемаше като гордото - С. Ибар! Това предположено съкращение, с точка след главната буква, доста ме развесели. Така съкращаваме имената днес, но не и през V век преди новата ера.
     Не е трудно, особено един българин или македонец, да разчете един тракийски надпис. Труден е пътят да достигнеш до историческата истина. А тя е, че това, което се случва по нашите земи, се е случвало и се случва вече в продължение на поне 8 хиляди години. Че езикът, който се говори по тези земи, се е говорил тук от хилядолетия и е приблизително един и същ от най-древни времена.

     Един гигантски скок в мисленето, за който може би не сме подготвени. Един гигантски скок, който трудно може да бъде направен изведнъж, а трябва да се извървява с малки крачки. Но ще продължим по този въпрос и по нататък. 




За повече информация -

http://andorey.blog.bg/history/2012/09/13/trakiiskiiat-nadpis-ot-selo-kiolmen.999432