Траки и греки

 На територията на целия Балкански полуостров и в близост до неговите предели, между различните народи са запазени много общи обичаи, предания, легенди, песни и вярвания.  Те са живият и до днес отглас на общото историческо наследство, датиращо както вече споменахме още от времето на неолита и халколита (средата на VІІ - началото на ІV хилядолетие пр.н.е.).
     Общи елементи между балканските народи се наблюдават и по отношение на тяхната реч. Те се изразяват и в лексикално и в граматично отношение. Използването например на поставяния след имената определителен член, е нещо което обединява български, албански и румънски, и същевременно отличава тези три балкански езика от всички останали европейски езици (с известно изключение при шведския). Друг пример показващ сходство по отношение на граматиката е и използването на спомагателна частица при образуването на бъдеще време в гръцки, албански, български, румънски за разлика от повечето европейски езици, при които за образуване на бъдеще време обикновено се използва спомагателен глагол. Освен това при балканските езици се наблюдава и движение към аналитизъм, отстраняване на инфинитива и някои други общи граматични особености, които дават основание на езиковедите да говорят за т. нар. балкански езиков съюз.
     Имаме сериозни основания да предполагаме, че преди заселването на т.н. елински  племена по Егейските отрови и крайбрежията на континента, преобладаващото население на целия полуостров между Дунава и най-южните части на Пелопонес е било трако-пеласгийското. Чак след началото на ІІІ хил. пр.н.е. в южните части на Балканите е регистрирано присъствието и на първите елински племена - ахейските, а в края на ІІ хил. пр.н.е. и на дорийските.
     В своята студия за „Езикът на Константин Велики” Георги Сотиров посочва много примери, доказващи влиянието на пеласгийския език върху дорийския и атическия. Всъщност древногръцкият (основно дорийски и атически) е силно повлиян от речта на представителите на древното балканско население. Елините наричат южните представители на това население пеласги. Действително под названието „пеласги” трябва да разбираме най-южните племена от балканското население, обитаващи земите на днешна континентална Гърция, а най-вероятно и Егейските острови. Това население е родствено с племената, които живеят пу на север, известни отново под едно обобщено название - траки.
     Елините приспособяват една немалка част от лексиката на трако-пеласгите. Дори да приемем думи като πίνω – пия; πλέω – плавам, пътувам по море; ρέω –тека, ρεŭμα τό – течение, река; πλέκω – плета; οĭνος ό – вино, μέλι τό – мед и т.н. за такива от общ индоевропейски произход, това трудно може да се каже за други думи и понятия, които ще разгледаме по-надолу. 
     Примерите са многобройни, но причината те да останат за дълго време скрити се дължи на няколко особености. Първата особеност е тази, че в старогръцката азбука липсват знаци, които да предадат някои от характерните звуци в речта на местното балканско население. Тази тенденция преминава от Праисторията през  Античността, като се запазва и през Средновековието. Тогава, в края на ІХ век, Черноризец Храбър в „О писменех” задава въпроса - как може да се изписват с гръцки букви думи, в които има звуци ж, ч, ц, дз и други? Това, че в старогръцката азбука липсват знаци, които да предадат тези специфични за българо-славянския език звуци, както изглежда е важало с пълна сила и за времето на траките и елините.
     При заемане на трако-пеласгийски думи от елините, звуци, за които не съществува специална буква от гръцката азбука, са били заменяни с близки такива, или изобщо са отпадали. Така например звукът „ж” е заменян най-често с гама ( γ ). По този начин думата „жена” (староб. жена) изписана с помощта на буквите от гръцката азбука става γυνή, ή (съответно „раждане, рождение” – γενετή, ή; а „рождение, произход” – γενεά, ή). Имаме и пример на замяна на звука „ж” със сигма ( σ ). Например „жито” на гръцки е предадено като  σĭτος, ό. При думи като „межда”  и „междинен” (т.е. среден, в средата), съчетанието -жд, отново е заменено със сигма ( σ ), и по този начин се получава прилагателното μέσος – среден, (намиращ се) в средата, както и субстантивираното  μέσον, το и μέσα, τα – среда, междина, център.
Звука „з” също търпи изменение, въпреки наличието в гръцката азбука на буквата зета ( ζ ). Така например в съществителното „зима” ( староб. зима), началния звук е предаден с хи ( χ ) – χειμών ό – зима студ, мраз.
     Някои думи са претърпели по-голяма трансформация. Така например понятието „време” (староб. вр мен) на старогръцки се изписва като χρόνος, ό. Вероятно поради рядкото използване на звука „в” (и съответно знака дигама - ϝ) в по-разпространените гръцки диалекти, тук е използвано отново  хи ( χ ). Съответно звука „м” е преминало в близкия по звучене „н” (ν), в резултат на което получаваме старогръцкото χρόνος, ό. (Възможно е връзката тук да е старославянското понятие кронгъ – кръг, круг.)
     Втората особеност която наблюдаваме е, че много думи са предадени чрез отпадане на началната буква на думата, най-вече съгласна. Така например думата „гора” (староб. гора) е предадена на гръцки като όρος, τό, т.е отпаднала е началната съгласна (в случая „г”). При думата „сърп”, отново началната съгласна „с”  е заменена от придихание, в резултат на което се получава  думата άρπη, ή – сърп.
     Понятието бρχων, ό се превежда обикновено като вожд, началник, водач, лидер. Всъщност тази дума вероятно е производна от съществителното „връх” (староб. врьхъ) или прилагателното „върховен”. Тук отново имаме пример на отпадане на началната съгласна, в резултат на което получаваме гръцко название на водачите - архонт ( бρχων, ό). Още един пример на отпадане (поради неизписване или непроизнасяне) на първата буква, вероятно наблюдаваме и при съществителното εικών, ή – „образ”, „изображение”, а всъщност произход от съществителното „лик” (староб. ликъ), при отпадане на началната съгласна „л”.
     При съществителното водб (староб. вода), началната съгласна „в” е отпаднала и е заменена от придихание, в резултат на което получаваме думата ύδωρ, τό. Тази дума всъщност е близка до общото за повечето индоевропейски езици название на водата. При съществителното ζημίă, ή – вреда, загуба, парично наказание, т.е. вземане (взимане), отново е отпаднал началният звук „в”. В последните два случая, отпадането на началните съгласни напомня на подобно изговаряне на думите и до днес в някои български диалекти.
     Още по-интересно е, че в старогръцки намираме следи и от използването на голямата (он) и малката носовка (ен). Голямата носовка се е запазила и в думи като πόντος ό – море. Гръцкото πόντος всъщност произлиза от широкоразпространеното сред индоевропейските езици понятие „път” (староб. понть), а на гръцки придобило значение на „море” (в латински съответно значение на „мост” - pons). По-важното тук е наличието на голямата носовка - он, съответно на гръцки – ον. В днешния български език голямата носовка се е преобразувала в „ъ”, или е отпаднала в някои случаи, а в гръцки се е запазила.
     Малката носовка се среща в думи като πέντε – пет, (старобълг. пенть). И докато при понть - πόντος може да има все пак колебание във връзка със значението на думата, то при πέντε - пенть виждаме на практика използването на една и съща дума. И така виждаме един много интересен пример, при който малката носовка, заменена и преобразувана в днешния български в гласната „е”, се е запазила в гръцкия.
     В южната част на Балканския полуостров и по островите в Егейско море, вероятно още от времето на пеласгите, се е запазила традицията на използване на различни видове писмени знаци - линеар А, линеар В, дискът от Фестос, а вероятно и по-ранни знаци. Тази традиция успешно е била използвана от елините, които приспособяват впоследствие и финикийските писмени знаци, за което между впрочем споменава и Черноризец Храбър. Писмеността, служеща при търговските отношения, при устройването на гражданските дела и институции и изобщо за предаване на всякакъв вид информация, се превръща в нещо, което обединява различните елински групи (йонийци, еолийци, дорийци и др.) и същевременно служи като щит срещу многобройното население от трако-пеласги, живеещо от хилядолетия на полуострова. Следите от местното население обаче са били многобройни и било трудно да бъдат заобиколени по какъвто и да е начин.
     Трета група се състои от думи, която носи следите от първообитателите на Балканите, е такава, която просто чака своето правилно тълкование.
Монетите в Атина (1/6 от драхмата) се наричат οβολός у. Значението на думата „обол”, може да се изведе от „объл” ( ие. *ob-vьl-), т.е. самата форма на монетата – обла, кръгла форма, е послужила за нейно название.
      Съществителното κρăσις, ή  през Античността се използва за означаване на „смесване, съединение”, „питие”, а също така  и „температура”.  Тук може да забележим връзка с думата „красен” т.е. червен. Особено значението „температура” (когато човек е зачервен) при думата κρăσις, подсказва вероятната връзка между двете думи. На новогръцки τό κρασί означава „вино”, т.е красно, червено. Виното е наречено така според червения си цвят.
     Една често употребявано понятие е съществителното γλώσσα, ή  превеждано като език, уста, говор, наречие, диалект, дума. Всъщност тук вероятно става въпрос за директно използване на думата „глбс” (староб. гласъ, рус. гтлос).
     Освен изброените примери, трябва да обърнем внимание и на още нещо. Споменавани са различни възможности, някои думи в гръцки да са четени на обратно, поради това, че в древността се е използвало писане както отляво надясно така и отдясно наляво. Освен такива думи обаче съществуват и други, при които е размествано местото на сричките. Това се наблюдава при думи от най-често срещаните и използвани в ежедневието. Такава една дума е прилагателното μέγας, μεγάλη, μέγα  - голям, голяма, голямо. Ако разместим сричките в тази дума се получава именно прилагателното „голям”, като приликата най-ясно е изразена във формата за среден род - големо (голямо). Подобно явление се наблюдава и при други често използвани думи в ежедневието. Ако разменим местата на двете съгласни при глагола φιλέω – обичам, любя, привързан съм , се получава форма сходна именно със семантичната група любя, либя, либе (староб. любы ), а възможно и с глагола „волити” (староб.), в смисъл на „искам”, „желая”.
     Вероятно още един подобен пример е съществителното λόγος ό – слово, реч, говорене, дума, израз и т.н. Тук е възможно отново да има връзка именно с думата „глас” (староб. гласъ, рус. гтлос ), този път предадена не директно, а чрез метатеза на двете срички.
     На какво се дължи подобно разместване на сричките и съгласните в разгледаните няколко примера? Съществуват две възможности. Подобно разместване (метатеза) при думите се получава при приемане на чужда дума в един съвсем различен език, обикновено от различно езиково семейство. При попадане на непозната дума от чужд език в друг, е възможно нейното „изопачаване” по подобен начин. Втората възможност е подобна метатеза при думите да е била извършена умишлено. При използване на думи, например в някакъв вид жречески тайнопис, е възможно подобно съзнателно завоалиране на думите в текста и по този начин прикриване на неговото съдържание. Което би могло да ни покаже къде най-вероятно се е използвала в началото писмеността – а именно сред жреческите колегии и в различните светилища.
Като заключение може да отбележим, че търговските, политическите и културните връзки между елините и трако-пеласгите, а по-късно между гърците и българо-славяните датират от хилядолетия.
     Поради станалото традиционно за Западния свят възвеличаване на гръцко-елинската цивилизация обаче, повечето изследвания посветени на взаимодействието между двата етноса трако-български и елино-гръцки, се отличават с известна тенденциозност. Тя се изразява в априорното възприемане на елино-гръцкото като „по-културното”, което оказва неизменно влияние върху „по-варварското”, в случая трако-българското. Тази тенденциозност навлиза и в езикознанието и се изразява в това, че едва ли не всички общи думи, срещани в тракийския и древногръцкия са считат за заемки на първия от втория.
     Както виждаме обаче тази позиция се нуждае от сериозно преосмисляне. От едно доста сериозно преосмисляне, особено по отношение на древната история на Балканите.