Тракийският надпис от село Кьолмен

 Най-известният надпис на тракийски език без съмнение е този върху златния пръстен от село Езерово, открит още през 1912 година. За него е писано много. Правени са и десетки опити текстът върху пръстена, съдържащ  61 букви, да бъде разчетен. Някои от тези опити са убедителни и сполучливи, за отделните части от текста.

     Надписът върху каменната плоча от с. Кьолмен, въпреки че като дължина на текста се доближава до този от с. Езерово остава значително по непознат. Причините за това са няколко.
     Първо, за разлика от надписа върху златния пръстен, където ръзчитането на отделните букви е сигурно, при надписът от с. Кьолмен все още съществуват спорове при разчитането на някои от писмените знаци.
     Втората причина за неговата непопулярност са няколкото изключително неуспешни опити за неговото разчитане и разтълкуване.
     Като трета причина може все пак да посочим и обстоятелството, че надписът върху каменната плоча от с. Кьолмен е открит няколко десетилетия по-късно от този при с. Езерово.
     Каменната плоча, върху която е вдълбан надписът, е открита през 1956 г., при разораването на невисока надгробна могила край с. Кьолмен, Преславско.  Плочата е била положена върху правоъгълна гробна камера, която се е намирала в центъра на надгробната могила. В гробната камера са открити кремирани кости, най-вероятно на починал тракийски аристократ, както и глинени съдове, желязно и бронзово въоръжение. В същата тази могила, е открита и втора гробна камера, подобна на първата, съдържаща костите на съпругата на тракийския аристократ, както и златно копче и глинени съдове. Двата гроба са синхронни и са датирани във втората половина на V в. пр. н. е. 
     Надписът се състои от 56 последователно изписани букви. Видът му има леко спираловидна форма. Интересна особеност, на която ще обърнем внимание по нататък, е тази, че текстът с посланието е бил обърнат не навън, а навътре към гроба.
     Проф. Вл. Георгиев прави опит за разчитането на текста, който той правилно смята за погребален. Неговото разчитане на текста обаче е крайно неубедително.
     Не бих си позволил тази критика, ако именно това разчитане от страна на проф. Георгиев не допринесе  за това надписът от с. Кьолмен да остане и до днес крайно непопулярен.
     Разграничаването на отделните думи в текста, предложено от Вл. Георгиев, е крайно неубедително. Звуковият състав, получен в резултат на подобно разграничаване е трудно произносим и едва ли би могъл да съществува в какъвто и да е говорим език. Същото се отнася и за предложените граматически конструкции. Неясно е и защо проф. Георгиев предлага четенето да започне не от началото, а от средата на текста.
     Както вече отбелязахме, целият текст следва спираловидно и непрекъснато от дясно наляво, като започва от единия край на каменната плоча. Последната част следва да се чете като продължение на спиралата, т.е. отляво надясно.
     Посланието гласи:

NΥΑΣΝΛΕΤΕΔΝΥΕΔΝΕΙΝΔΑΚΑΤΡ•Ξ•ΕΒΑΡ•ΖΕΣΑΞΝΗΝΕΤΕΣΑΙΓΕΚ• ΑΝΓΗΑΒΑΛΒΝ

     Самият текст е сравнително ясно четим, като единствено първата буква не е добре запазена. Повечето изследователи предполагат наличието тук на две успоредни черти, от които се вижда ясно само втората и създава впечатление на първа буква от текста.
     Именно началната част на този текст крие една формула, една съчетание от думи, което се оказва ключ към цялостното разчитане на текста.
     При анализ на тази начална част от текста -
NΥΑΣΝΛΕΤΕΔΝΥΕΔΝΕΙΝΔΑΚΑΤΡ-
     прави впечатление повторението на съчетанието ΕΔΝ – ΕΔΝ  (в средата на тази част), разделено само от знака Y.
     Точно тази конструкция е ключ към цялостното дешифриране на текста. Ако отделим началото - NΥΑΣΝΛΕΤ -  на текста и думата -ΔΑΚΑΤΡ- в края, ще получим формулата -
ΕΔΝΥ-ΕΔΝΕΙΝ 

     Повечето изследователи четат двете успоредни черти ΙΙ, които се срещат на девет места в текста, като съответстващи на буквата Ν, съответно звук [н]. По този начин в текста имаме наличието на осем (или дори девет) знака за Ν (както и съответния звук) и нито един за M, съответно звук [м]. Възможно е съчетанието от три успоредни черти да изразява именно знак за буквата М.
     Така че, възможно е да четем също и -
ΕΔΝΥ-ΕΔΝΕM
    
     Благодарение на отдавна доказаната принадлежност на тракийския език към групата на индоевропейските езици, тази формула може да бъде сравнена с общата за всички индоевропейци бройна система и почти пълното съвпадение, което в различните индоевропейски езици се наблюдава при числата от едно до десет.
     В случая очевидно имаме думата “ЕДИН” (една, едно), на латински - oinos, oenos, unus, грц. оινός, корен индоевропейски – ЕД- при славянските езици, а на старобългарски ЕДЬНЪ и HNЪ.
     Така съчетанието ΕΔΝ – ΕΔΝ (ΕΔΝΥ ΕΔΝΕΙΝ) може да се тълкува ни повече, ни по малко, като познатото ни и в старобългарския и в съвременния български език съчетание от бройно числително и неопределително местоимение във израза - “ЕДИН ЕДИНСТВЕН”.
     Възможно е цялостния израз ΕΔΝΥ-ΕΔΝΕΙΝ-ΔΑΚΑΤΡ  да изразява и някакво число, на който вариант ще се спрем по-нататък.
     Така очерталото се разграничаване на думите в текста, дава началото на тази първа част, което гласи -
NΥΑΣΝΛΕΤ-
     Подобно и на надписът от с. Езерово, може да допуснем, че това съчетание или поне част от него съдържа някакво лично име – например ΑΣΝΛΕΤ (възможно също и NYΑΣΝΛΕΤ или дори само ΛЕТ). Познати са имената на две тракийски племенна, които подкрепят подобно твърдение. Това са имената на племената дентелети (Denteletai) и койлалети (Coelaletae), които съдържат същото окончание – -LET (ЛЕТ).
     Друг вариант е, също както в надписът при с. Езерово и тук в началото на текста да търсим съчетанието ΑΣΝ. В надписът от златния пръстен това съчетание е предхождано от звателното ΡΟΛΙΣΤΕΝΕ, лично име или титла. След него вероятно следва отново лично име ( Nerenea Tiltea). Това дава още едно основание в надписът от Кьолмен също да търсим някакво лично име или обръщение, въпреки че формите тук са по кратки (съответно обръщение NY (MY) и име ЛЕТ).
     Ако се спрем на варианта за наличие на лично име, следва да изтълкуваме края на тази първа част
– ΔΑΚΑΤΡ – 
     като дума подобна на характерните за всички индоевропейски народи названия, свързани със семейството. А те са pәter – баща, māter – майка, bhrāter – брат и в нашия случай най-вероятно dhugәter – dakatr – дъщеря.
     Следователно в първата част от текста е посочено лично име, предхождано от обръщение. В съвременния български език име, което завършва на –лет, или на съгласна, не може да е от женски род. В много съвременни езици от индоевропейската група, това обаче е възможно, както и при някои лични имена в българския език, които представляват заемки от чужди езици - Жанет, Ивет, Николет и др.

     Така първата част от текста придобива следния вид:

Текст: І-ви вариант: NΥ(MY) ΑΣΝΛΕΤ ΕΔΝΥ ΕΔΝΕΙΝ ΔΑΚΑΤΡ
             ІІ-ри вариант: NΥ(MY) ΑΣΝ ΛΕΤ ΕΔΝΥ ΕΔΝΕΙΝ ΔΑΚΑΤΡ
 
Превод: І-ви вариант: (NY/MY) Аснлет една единствена дъщеря.
             ІІ-ри вариант: (NY/MY) Аз съм Лет, една единствена дъщеря.

     Следващата част от текста, почти единодушно се приема от всички изследователи за лично име и това е името
•Ξ•ΕΒΑΡ-
     То е отделено чрез две точки от останалата част на текста. Като тук е мястото да отбележим, че някои приемат тези две и останалите точки в надписа за знак „О”, съответно звук [o]. Но дори да е така, това не променя съществено значението на текста.

     Без съмнение може да определим името „Ебар” като тракийско, сходно с древното название на река Марица – Хебър (Hebros). Още едно подобно сходство намираме и с първата част от двусъставното име (Х)ебризелм (Ebruzelmis) – засвидетелстван от изворите цар на одрисите от ІV в.пр.н.е., както и в имената на населени места  Ebrenus, Hebrenus и др.
(виж повече по въпроса за името ибър, хебър-
 http://andorey.blog.bg/history/2012/05/28/razprostranenie-na-imeto-evropa.960114  )

     Знакът Ξ (ξ) също е отделен от останалия текст с две точки. Това дава основание да предположим, че в граматично отношение най-вероятно той изпълнява ролята на съюз. Възможно е този знак да изобразява число или титла.
     Плочата, върху която е издълбан надписът е покривала погребалната камера. Както вече отбелязахме, надписът е бил обърнат не навън, а надолу към гроба. Тази особеност показва, че това не е типичен надгробен надпис (епитаф), като образците познати от гръцките полиси. Този надпис не е бил предназначен за публично четене, а е посветен и отправен единствено към човека положен в камерата. По този начин той получава значение на посвещение към починалия, каквато роля играе и надписът върху златния пръстен от Езерово. Това, както и фактът, че надписът е бил обърнат навътре, насочен единствено към тракийския воин-аристократ ни дава право да предположим, че той също както надписа от Езерово представлява посвещение (послание) от страна на съпругата към нейния мъж.

     Третата част от текста е сравнително дълга и изглежда най-трудна за анализиране 

- ΖΕΣΑΞΝΗΝΕΤΕΣΑΙΓΕΚ -
     Ако приемем знакът Ξ като съюз, който се среща и преди името „ЕБАР”, то  получаваме разделянето
- ΖΕΣΑ  Ξ  ІІНІІЕ -

     Следват буквите
- (Е)ΤΕΣΑΙΓΕΚ-
     Може да направим още едно предположение, за присъствието тук на показателното местоимение – (Е)ΤΕ, подобно на староб. ТЪ, използвано за общо посочване.
     Тук в края на тази част имаме няколко обърнати букви, така че знакът “)” освен “Г”, би могъл да се тълкува и като “Р”, още повече ако приемем, че е в графично съчетание с предходния знак “І”. Така текстът би придобил вида –
 - (Е)ΤΕΣΑPΕΚ-
     В този случай тук се пвижда думата "ЗАРЪЧВАМ" или "ЗАРЪКА", което има сериозна връзка с един надгробен надпис.
     Следва последната част –
-ΑΝΓΗΑΒΑΛΒΝ
     която дълго време беше четена в обратната посока и затрудняваше изследователите при нейното възможно обяснение.
     На първо място тук прави впечатление съчетанието ΒΑΛΒΝ, което представлява последната дума в текста. Тази дума изключително напомня на думата БЛЪВАНЪ или БЪЛБАНЪ.

     Думата е със значение “стълб, колона” и има успоредици както в индоевропейските (литовски balwonas, латишки bulvans, полски balwan, белоруски болвань и т.н.), така и в алтайските езици (балбал – каменна-поменална статуя при ранните тюрки). Академик Стефан Младенов предполага, че коренът на тази дума е персийски и я посочва като древно понятие от арийско-алтайски произход.
     Думата “Болувбнъ” е записана и в тълковния речник на Найден Геров, със значение “ твърде голям камък или каквото и да е търколенона земята”. Тази старинна дума намира изключителна връзка с естеството на разглеждания паметник. Най-вероятно е да предположим че има отношение към самата каменна плоча, върху който е издълбан надписът. Формули от рода на “издигнах паметник” или “поставих (тази) плоча” и подобни, не са рядкост при надгробните паметници. 
     Ако обобщим казаното дотук, следва да отбележим, че надгробният надпис от с. Кьолмен съдържа доста ценна информация по отношение на тракийския език. Известният траколог Христо Данов разполага в земите, където е открита каменната плоча, тракийското племе кробизи, представляващо част от по-голямата общност на гетите. Землището, в което е открит надписът, обхваща най-южните части от земите на гетската общност, така че тук е възможно влияние и от страна на някоя съседна тракийска племенна група.



P.S. И още, който иска да почете написанато от Вл. Георгиев за надписа от Кьолмен, да погледне в голямата История на България т. 1 или в книгата му за тракийския език от 1977 г.