Тракийско-дакийското название Дава/Дева

   В разпространението на тракийските топоними и названия за град и населено място се наблюдава интересна особеност.     

Както вече отбелязахме, в западна посока преобладава наставката „брия”, „брига”. Над 40 са имената на градове, окончаващи на „брига” в западната част на Иберийския полуостров, някои от които са запазени и до днес. На Апенините също срещаме имената „Калабрия”, „Умбрия” и други, които очевидно са свързани със същото население от същият период на неговото разпространение. Названието „брия”, „брига”, както отбелязахме е свързано с представата за „издигнато място”, „бряг”, както и производните „праг” – високо, повдигнато място, немското „Берг” – издигнато място, планина и други.

http://andorey.blog.bg/history/2012/06/14/ot-pirin-do-pirineite.967849

     В източна посока сякаш най-голямо разпространение получава тракийското название за малък град „пара”, срещана при имената Скаптопара, Брентопара, Друзипара, Бесапара, Субзупара, Додопара, Керипара и др. То се среща чак до територията на днешна Северна Индия под формата „пур”.   

http://andorey.blog.bg/history/2012/07/10/ot-hemus-do-himalaite.977680


     В северна посока най-широко използвано е названието „дава” – „дева”. На този факт обръща внимание още Иван Дуриданов, който публикува карта на това разпространение в изследването си върху езика на траките.





Карта по Ив. Дуриданов - "Езикът на траките", Сф. 1976


     Действително десетки древни градове в днешна Северна България и Румъния окончават на дава- дева, включително и днешния български град Девня и румънския град Дева, който се намира близо до старата столица на даките Сармизегетуза.




Крепостта Дева в Румъния

     Като единствено изключение от това разпространение в северна посока, Ив. Дуридавов отбелязва в Южна България град Пулпудева, днешния Пловдив.   Всъщност древното название на Пловдив едва ли е единственото изключение, южно от Стара планина, защото имаме основание на твърдим, че наименования като това на родопския град Девин, произхождат също от дава/дева, със значение „укрепен град”.   Названието дава-дева-девин срещаме и още по на север, на територията на Словакия, където и до днес е заразена прекрасната крепост Девин, близо до границата на Словакия и Австрия.



Крепостта Девин в Словакия

     Вероятно древното трако-дакийско название за укрепен град дева/дава щеше да е още по-добре запазено на територията на България. През Средновековието обаче на много места названието „дева” е било схващано със славянското значение на думата – „младо момиче”, „мома”. Така названието "девин" е било променено на "момин". Вероятно редица названия като „момини скали”, „момин проход”, „момина крепост”, „момини кули” трябва да се схващат като приемник на тракийското „девин” и названията „дава/дева” със значение „населено място”, „укрепен град”.