Блогът на д-р Иванов

       В продължение на дълги години приемствеността между ранните български владетели с управлявали по рано династии и владетелски родове или не беше изобщо търсена или беше търсена в неясна и неизвестна посока.      Това доведе до редица обърквания по отношение произхода на древните българи и техните управляващи родове. Те бяха извеждани от тюркски такива, хунски, персийски, сарматски, скитски, фински и т.н. Така на практика почти не остана племенна общност от времето на Великото преселение на народите, която да не беше спрягана за родствена с тази на българите.      Велика България на владетеля Кубрат, през първата половина на VІІ век, възниква върху земи управлявани от началото на новата ера до V век, а вероятно и по-късно, от северночерноморската династия на Тиберий Юлийте, известни още като Аспурги.      Тези владетели управляват в продължение на пет века Боспорското царство, със столица Пантикапей, на Кримския полуостров. Столицата Паникапей се намира точно срещу познатата ни от

     Придобилият голяма популярност "Именник на българските князе (ханове)" е открит през 1861 година от руския славист Андрей Попов и публикуван пет години по късно като самостоятелен текст в сбирката “Обзор хронографов русской редакции”. Този текст наречен Именник, е един от най-ценните и важни източници за ранната българска история. Той с право е станал повод за национална гордост, но е и обект и на множество научни спорове.      В продължение на век и половина десетки изявени учени археографи, историци, археолози, филолози дават различно тълкувание на странните и загадъчни имена споменати в Именника. Кой е владетелят Авитохол, с който започва Именникът? Кой са владетелите Ирник, Гостун, Курт, Безмер? Какво представлява т.нар. прабългарски календар, с особените названия, който съпътства годините на управление на всеки един от владетелите? Кой е родът Дуло и от къде произхожда и т.н. и т.н.?      Един от най-важните въпроси без съмнение е този – кой е легендарният владетел

        Осемлъчевата и шестлъчевата звезда се оформят като особени символи още от времето на човешката праистория. Популярен е символът на осемлъчевата звезда, който често се среща върху владетелски монети, печати, пръстени, скулптури и барелефи, във вековете преди новата ера. Осемлъчевата звезда - слънце се среща и като защитен символ върху щитовете, дрехите и доспехите на войните. Тази осемлъчева звезда се среща наред с християнските символи и през християнския период, след ІV век, преминава през цялото Средновековие, че и до ден днешен. Но на този символ ще бъде посветен отделен постинг.       От времето на Първо българско царство и времето на първите български владетели, днес разполагаме с ограничен брой находки, материали и инсигнии, показващи царска или друга върховна власт. Това впрочем прави находките, с които разполагаме още по-ценни за нас.      Една от тези известни находки е печатът на цар Тервел (700-721), който днес се съхранява в колекцията на Дъмбъртън Оукс, едновремешн