Блогът на д-р Иванов

                "Ние живеем в земя с хилядолетни традиции. Както „Рим не е бил изграден в един ден”, така и българската култура има своите корени в дълбокото минало. Дошлите тук славяни и прабългари се наслояват върху население, основната част от което са траките. И траките вливат не само кръвта си но предават и много от своите културни ценности. Това, което обикновено ни прави впечатление, са материалните остатъци от живота им – крепости, селища, светилища, могили, предмети на бита и изкуството, с каквито земята ни е пълна навсякъде и всеки ден ни разкрива по нещо ново.                 Но не е само това. Ако спрем поглед на българския фолклор, ще се види нещо много антично. За жалост той е доста слабо изследван откъм тази страна. В песните за Крали Марко се крият толкова антични елементи – и Тракийския конник, и Орфей и Артемида-Бендида-Хеката, и Херакъл, и лъкът на Одисей (тук мечът на Марко), и други неща от този вид, та дори Мойсей. Това е останало от траките или като пряко тя

       Едновременно с политическите неразбории и икономическите трудности от последната една година, в нашата страна протичат и позитивни събития, заредени с положителна енергия. Събития, на които не винаги отделяме достатъчно внимание.      Без съмнение едно такова събитие е първият превод на хрониката на дон Мавро Орбини "Царството на славяните" на български език.      Този първи цялостен превод на български език се случва близо четиристотин години след нейното отпечатване през 1601 година в град Пезаро, Италия.      В десетилетията след нейното отпечатване, хрониката на Мавро Орбини придобива широка популярност в целия славянски свят. В началото на 18 век е преведена и на руски език, който превод използва Паисий Хилендарски за написването на "История славянобългарска".      Ако си спомняте, още в училище сме учили, че Паисий Хилендарски използва два основни труда при написването на "История славяноболгарская". Единият труд е този на дон Мавро Орбин, а д

   Поводът за следващите редове е един от последните постинги на Спароток озаглавен „Защо изчезнаха тракийските топоними брия, дева, пара?”        Към темата за тракийските названия и тяхното развитие през вековете трябва да се подходи по доста по-различен начин. При анализа на тракийските топоними Спароток пропуска един много важен момент, свързан с латинското, византийското и османското присъствие в българските земи. Това влияние е също толкова важно, както и споменатото от него старобългарско или съответно старославянско влияние върху тракийските топоними. http://sparotok.blog.bg/politika/2012/12/12/zashto-izcheznaha-trakiiskite-toponimi-briia-deva-para.1030371      Названията пара, брия, дева/дава, виза означават, най-общо казано, населено място, село, по-голямо или по-малко укрепено селище или такова от градски тип. Тези няколко тракийски названия са съставна част от имената на множество достигнали до нас имена на населени и укрепени места от тракийско време. Примерите са стотици.

       В продължение на дълги години приемствеността между ранните български владетели с управлявали по рано династии и владетелски родове или не беше изобщо търсена или беше търсена в неясна и неизвестна посока.      Това доведе до редица обърквания по отношение произхода на древните българи и техните управляващи родове. Те бяха извеждани от тюркски такива, хунски, персийски, сарматски, скитски, фински и т.н. Така на практика почти не остана племенна общност от времето на Великото преселение на народите, която да не беше спрягана за родствена с тази на българите.      Велика България на владетеля Кубрат, през първата половина на VІІ век, възниква върху земи управлявани от началото на новата ера до V век, а вероятно и по-късно, от северночерноморската династия на Тиберий Юлийте, известни още като Аспурги.      Тези владетели управляват в продължение на пет века Боспорското царство, със столица Пантикапей, на Кримския полуостров. Столицата Паникапей се намира точно срещу познатата ни от

     Придобилият голяма популярност "Именник на българските князе (ханове)" е открит през 1861 година от руския славист Андрей Попов и публикуван пет години по късно като самостоятелен текст в сбирката “Обзор хронографов русской редакции”. Този текст наречен Именник, е един от най-ценните и важни източници за ранната българска история. Той с право е станал повод за национална гордост, но е и обект и на множество научни спорове.      В продължение на век и половина десетки изявени учени археографи, историци, археолози, филолози дават различно тълкувание на странните и загадъчни имена споменати в Именника. Кой е владетелят Авитохол, с който започва Именникът? Кой са владетелите Ирник, Гостун, Курт, Безмер? Какво представлява т.нар. прабългарски календар, с особените названия, който съпътства годините на управление на всеки един от владетелите? Кой е родът Дуло и от къде произхожда и т.н. и т.н.?      Един от най-важните въпроси без съмнение е този – кой е легендарният владетел

        Осемлъчевата и шестлъчевата звезда се оформят като особени символи още от времето на човешката праистория. Популярен е символът на осемлъчевата звезда, който често се среща върху владетелски монети, печати, пръстени, скулптури и барелефи, във вековете преди новата ера. Осемлъчевата звезда - слънце се среща и като защитен символ върху щитовете, дрехите и доспехите на войните. Тази осемлъчева звезда се среща наред с християнските символи и през християнския период, след ІV век, преминава през цялото Средновековие, че и до ден днешен. Но на този символ ще бъде посветен отделен постинг.       От времето на Първо българско царство и времето на първите български владетели, днес разполагаме с ограничен брой находки, материали и инсигнии, показващи царска или друга върховна власт. Това впрочем прави находките, с които разполагаме още по-ценни за нас.      Една от тези известни находки е печатът на цар Тервел (700-721), който днес се съхранява в колекцията на Дъмбъртън Оукс, едновремешн